Job 2
1 Again there was a day when the sons of God came to present themselves before the LORD, and Satan came also among them to present himself before the LORD.
И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.
2 And the LORD said to Satan, From where comest thou? And Satan answered the LORD, and said, From going to and fro on the earth, and from walking up and down upon it.
И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.
3 And the LORD said to Satan, Hast thou considered my servant Job, that there is none like him on the earth, a perfect and an upright man, one that feareth God, and turneth away from evil? and still he holdeth fast his integrity, although thou didst move me against him, to destroy him without cause.
После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото. И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.
4 And Satan answered the LORD, and said, Skin for skin, even, all that a man hath will he give for his life.
А Сатана в отговор на Господа рече: Кожа за кожа, да! все що има човек ще го даде за живота си.
5 But put forth thy hand now, and touch his bone and his flesh, and he will curse thee to thy face.
Но простри ръката Си сега та се допри до костите му и до месата му, и той ще Те похули в лице.
6 And the LORD said to Satan, Behold, he is in thy hand; but save his life.
И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.
7 So Satan went forth from the presence of the LORD, and smote Job with severe boils from the sole of his foot to his crown.
Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Иов с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му.
8 And he took a potsherd to scrape himself with; and he sat down among the ashes.
И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.
9 Then said his wife to him, Dost thou still retain thy integrity? curse God, and die.
Тогава жена му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.
10 But he said to her, Thou speakest as one of the foolish women speaketh. What? shall we receive good at the hand of God, and shall we not receive evil? In all this did not Job sin with his lips.
А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли да приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Иов не съгреши с устните си.
11 Now when Job’s three friends heard of all this evil that had come upon him, they came every one from his own place; Eliphaz the Temanite, and Bildad the Shuhite, and Zophar the Naamathite: for they had made an appointment together to come to mourn with him and to comfort him.
А тримата приятели на Иова, като чуха за всичкото това зло, което го сполетяло, дойдоха всеки от мястото си, - теманецът Елифаз, шуахецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.
12 And when they lifted up their eyes afar off, and knew him not, they raised their voice, and wept; and they tore every one his mantle, and sprinkled dust upon their heads toward heaven.
И като подигнаха очи от далеч и го не познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си като я хвърляха към небето.
13 So they sat down with him upon the ground seven days and seven nights, and none spoke a word to him: for they saw that his grief was very great.
И седяха при него на земята седем дни и нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.
