Job 11
1 Then answered Zophar the Naamathite, and said,
Тогава нааматецът Софар, в отговор рече:
2 Should not the multitude of words be answered? and should a man full of talk be justified?
Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
3 Should thy lies make men hold their peace? and when thou mockest, shall no man make thee ashamed?
Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?
4 For thou hast said, My doctrine is pure, and I am clean in thy eyes.
Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.
5 But O that God would speak, and open his lips against thee;
Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе.
6 And that he would show thee the secrets of wisdom, that they are double to that which is! Know therefore that God exacteth of thee less than thy iniquity deserveth.
И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си, Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.
7 Canst thou by searching find out God? canst thou find out the Almighty to perfection?
Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
8 It is as high as heaven; what canst thou do? deeper than hell; what canst thou know? (Sheol h7585)
Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш? (Sheol h7585)
9 The measure of it is longer than the earth, and broader than the sea.
Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
10 If he shall cut off, and shut up, or gather together, then who can hinder him?
Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?
11 For he knoweth vain men: he seeth wickedness also; will he not then consider it?
Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.
12 For vain man would be wise, though man is born like a wild donkey’s colt.
Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.
13 If thou preparest thy heart, and stretchest out thy hands toward him;
Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,
14 If iniquity is in thy hand, put it far away, and let not wickedness dwell in thy tents.
Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.
15 For then shalt thou lift up thy face without spot; yea, thou shalt be steadfast, and shalt not fear:
Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;
16 Because thou shalt forget thy misery, and remember it as waters that pass away:
Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.
17 And thy age shall be clearer than the noonday; thou shalt shine forth, thou shalt be as the morning.
Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.
18 And thou shalt be secure, because there is hope; yea, thou shalt dig about thee, and thou shalt take thy rest in safety.
Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! Ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.
19 Also thou shalt lie down, and none shall make thee afraid; yea, many shall make suit to thee.
Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
20 But the eyes of the wicked shall fail, and they shall not escape, and their hope shall be as the giving up of the ghost.
А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.
