Isaiah 64
1 O that thou wouldest rend the heavens, that thou wouldest come down, that the mountains might flow down at thy presence,
О да би раздрал Ти небето, да би слязъл, Да биха се стопили планините от присъствието Ти,
2 As when the melting fire burneth, the fire causeth the waters to boil, to make thy name known to thy adversaries, that the nations may tremble at thy presence!
Както кога огън гори храстите, И огън прави водата да клокочи, За да стане името Ти познато на противниците Ти, И да потреперят народите от присъствието Ти,
3 When thou didst terrible things which we looked not for, thou camest down, the mountains flowed down at thy presence.
Когато вършиш ужасни дела каквито не очаквахме! О да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти!
4 For since the beginning of the world men have not heard, nor perceived by the ear, neither hath the eye seen, O God, besides thee, what he hath prepared for him that waiteth for him.
Защото от древността не се е чуло, До уши не е стигнало. Око не е видяло друг бог, освен Тебе. Да е извършил такива дела за ония, които го чакат.
5 Thou meetest him that rejoiceth and worketh righteousness, those that remember thee in thy ways: behold, thou art angry; for we have sinned: in those is continuance, and we shall be saved.
Посрещаш с благост този, който радостно върши правда, Дори ония, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; Ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; Но в Твоите пътища има трайност, и ние ще се спасим.
6 But we are all as an unclean thing, and all our righteousnesses are as filthy rags; and we all do fade as a leaf; and our iniquities, like the wind, have taken us away.
Защото всички станахме като човек нечист, И всичката ни правда е като омърсена дреха; Ние всички вехнем като лист, И нашите беззакония ни завличат както вятъра.
7 And there is none that calleth upon thy name, that stirreth up himself to take hold of thee: for thou hast hid thy face from us, and hast consumed us, because of our iniquities.
И няма човек, който да призавава името Ти, Който да се пробуди, за да се хване за Тебе; Защото Ти си скрил лицето Си от нас, И стопил си ни, поради беззаконията ни.
8 But now, O LORD, thou art our father; we are the clay, and thou our potter; and we all are the work of thy hand.
Но сега Господи, Ти си наш Отец; Ние сме глината, а Ти грънчарят ни; И всички сме дело на Твоята ръка.
9 Be not very angry, O LORD, neither remember iniquity for ever: behold, see, we beseech thee, we are all thy people.
Недей се гневи силно, Господи. Недей помни вечно беззаконието; Ето, погледни, молим Ти се, Че ние всички сме Твои люде.
10 Thy holy cities are a wilderness, Zion is a wilderness, Jerusalem a desolation.
Твоите свети градове запустяха; Сион запустя. Ерусалим е опустошен.
11 Our holy and our beautiful house, where our fathers praised thee, is burned with fire: and all our pleasant things are laid waste.
Нашият свет и красив дом, Гдето бащите ни Те славословеха, Биде изгорен с огън; И всичките драги нам неща запустяха.
12 Wilt thou restrain thyself for these things, O LORD? wilt thou hold thy peace, and grievously afflict us?
Пред вид на това, ще се въздържиш ли, Господи? Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност?
