Isaiah 57
1 The righteous perisheth, and no man layeth it to heart: and merciful men are taken away, none considering that the righteous is taken away from the evil to come.
Праведният загива, и никой не взема това присърце; И благочестивите се отнемат от земята, без да размисли някой, Че праведният се отнема преди да дойде злото.
2 He shall enter into peace: they shall rest in their beds, each one walking in his uprightness.
Той се успокоява; Те си почиват на леглата си, Всеки, който ходи в правотата си.
3 But come here, ye sons of the sorceress, the seed of the adulterer and the harlot.
А вие, синове на врачка, Рожба на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук.
4 Against whom do ye sport yourselves? against whom make ye a wide mouth, and stick out the tongue? are ye not children of transgression, a seed of falsehood,
С него се подигравате? Против кого сте отворили широко уста и изплезили език? Не сте ли чада на престъпление, рожба на лъжа.
5 Inflaming yourselves with idols under every green tree, slaying the children in the valleys under the clefts of the rocks?
Вие, които се разжегвате между дъбовете, Под всяко зелено дърво, Които колите чадата в деретата, Под разцепените канари?
6 Among the smooth stones of the stream is thy portion; they, they are thy lot: even to them hast thou poured a drink offering, thou hast offered a meat offering. Should I receive comfort in these?
Делът ти е между камъчетата на потоците; Те, те са твое наследство, И на тях си изливала възлияния, Принасяла си хлебен принос. Ще мога ли да се удовлетворя за тия неща?
7 Upon a lofty and high mountain hast thou set thy bed: even there thou wentest up to offer sacrifice.
На висока и издигната скала си издигнала леглото си, И там си се изкачвала да принасяш жертва.
8 Behind the doors also and the door posts hast thou set up thy remembrance: for thou hast uncovered thyself to another than me, and hast gone up; thou hast enlarged thy bed, and made thee a covenant with them; thou didst love their bed where thou sawest it.
Зад вратите и стълбовете им си поставила спомена си; Защото си се открила другиму освен Мене, и си се възкачила; Разширила си леглото си, и съгласила си се с тях; Обикнала си тяхното легло, избрала си място за него.
9 And thou wentest to the king with ointment, and didst increase thy perfumes, and didst send thy messengers far off, and didst debase thyself even to hell. (Sheol h7585)
Отишла си и при царя с помади, И умножила си ароматите си, Пратила си далеч посланиците си, И унизила си се дори до преизподнята. (Sheol h7585)
10 Thou art wearied in the greatness of thy way; yet saidst thou not, There is no hope: thou hast found the life of thy hand; therefore thou wast not grieved.
Уморила си се от дългия път, Но пак не си рекла: Няма надежда; Намерила си съживление на силата си, Затова не си примряла.
11 And of whom hast thou been afraid or feared, that thou hast lied, and hast not remembered me, nor laid it to thy heart? have not I held my peace even of old, and thou fearest me not?
И от кого си се уплашила или убояла та да излъжеш, И да не си спомняш за Мене, Нито да Ме съхраняваш в сърцето си? Не е ли защото Аз млъкнах и то от дълго време. Гдето ти не се убоя от Мене?
12 I will declare thy righteousness, and thy works; for they shall not profit thee.
Аз ще изявя правдата ти; А колкото за делата ти, няма да те ползуват,
13 When thou criest, let thy companies deliver thee; but the wind shall carry them all away; vanity shall take them: but he that putteth his trust in me shall possess the land, and shall inherit my holy mountain;
Когато извикаш, нека, те отърват сбирщината на идолите ти; Но вятърът ще ги отнесе всички, Един лъх ще ги помете; А който уповава на Мене ще владее земята, И ще придобие светия Ми хълм.
14 And shall say, Cast ye up, cast ye up, prepare the way, take up the stumblingblock out of the way of my people.
И ще се рече: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, Отмахнете спънките от пътя на Моите люде.
15 For thus saith the high and lofty One that inhabiteth eternity, whose name is Holy; I dwell in the high and holy place, with him also that is of a contrite and humble spirit, to revive the spirit of the humble, and to revive the heart of the contrite ones.
Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място, Още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, За да съживявам духа на смирените, И да съживявам сърцето на съкрушилите се,
16 For I will not contend for ever, neither will I be always angry: for the spirit should fail before me, and the souls whom I have made.
Защото няма да се съдя с човеците вечно, Нито ще бъда винаги гневен; Понеже тогаз биха примрели пред Мене Духът и душите, които съм направил.
17 For the iniquity of his covetousness I was angry, and smote him: I hid myself, and was angry, and he went on backsliding in the way of his heart.
Поради беззаконното му лакомство се разгневих и го поразих, Отвърнах лицето Си и се разгневих; Но кой упорито последва пътя на сърцето си.
18 I have seen his ways, and will heal him: I will lead him also, and restore comforts to him and to his mourners.
Видях пътищата му, и ще го изцеля; Още ще го водя, и пак ще утеша него и наскърбените му.
19 I create the fruit of the lips; Peace, peace to him that is far off, and to him that is near, saith the LORD; and I will heal him.
Аз, Който създавам плода на устните, казва Господ, Ще река: Мир, мир на далечния и близкия: И ще го изцеля.
20 But the wicked are like the troubled sea, when it cannot rest, whose waters cast up mire and dirt.
А нечестивите са като развълнувано море, Защото не може да утихне, И водите му изхвърлят тиня и кал.
21 There is no peace, saith my God, to the wicked.
Няма мир за нечестивите, казва Бог.
