Isaiah 40
1 Comfort ye, comfort ye my people, saith your God.
Утешавайте, утешавайте людете Ми, Казва вашият Бог.
2 Speak ye kindly to Jerusalem, and cry to her, that her warfare is accomplished, that her iniquity is pardoned: for she hath received from the LORD’S hand double for all her sins.
Говорете по сърцето на Ерусалим, и изказвайте към него, Че времето на воюването му се изпълни, Че беззаконието му се прости; Защото взе от ръката Господна Двойно наказание за всичките си грехове.
3 The voice of him that crieth in the wilderness, Prepare ye the way of the LORD, make straight in the desert a highway for our God.
Глас на един който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, Направете в безводното място прав друм за нашия Бог.
4 Every valley shall be exalted, and every mountain and hill shall be made low: and the crooked shall be made straight, and the rough places plain:
Всяка долина ще се издигне, И всяка планина и хълм ще се сниши; Кривите места ще станат прави, И неравните места поле;
5 And the glory of the LORD shall be revealed, and all flesh together shall see it: for the mouth of the LORD hath spoken it.
И славата Господна ще се яви, И всяка твар купно ще я види; Защото устата Господни изговориха това.
6 The voice said, Cry. And he said, What shall I cry? All flesh is grass, and all its beauty is as the flower of the field:
Глас на един, който казва: Провъзгласи! И отговори се: Що да провъзглася? - Всяка твар е трева, И всичката й слава като полския цвят;
7 The grass withereth, the flower fadeth: because the spirit of the LORD bloweth upon it: surely the people is grass.
Тревата съхне, цветът вехне; Защото дишането Господно духа върху него; Наистина людете са трева!
8 The grass withereth, the flower fadeth: but the word of our God shall stand for ever.
Тревата съхне, цветът вехне, Но словото на нашия Бог ще остане до века.
9 O Zion, that bringest good tidings, go up upon the high mountain; O Jerusalem, that bringest good tidings, lift up thy voice with strength; lift it up, be not afraid; say to the cities of Judah, Behold your God!
Ти, който носиш благи вести на Сион, Изкачи се на високата планина; Ти, който носиш благи вести на Ерусалим, Издигни силно гласа си; Издигни го, не бой се, Кажи на Юдовите градове: Ето вашият Бог!
10 Behold, the Lord GOD will come with strong hand, and his arm shall rule for him: behold, his reward is with him, and his work before him.
Ето, Господ Иеова ще дойде със сила, И мишцата Му ще владее за него; Ето, наградата Му е с него, И въздаянието Му пред него.
11 He shall feed his flock like a shepherd: he shall gather the lambs with his arm, and carry them in his bosom, and shall gently lead those that are with young.
Той ще пасе стадото Си като овчар, Ще събере агнетата с мишцата Си, Ще го носи в пазухата Си, И ще води полека доещите.
12 Who hath comprehended the waters in the hollow of his hand, and measured heaven with the span, and comprehended the dust of the earth in a measure, and weighed the mountains in scales, and the hills in a balance?
Кой е премерил водите с шепата си, Измерил небето с педя, Побрал в мярка пръстта на земята, И претеглил планините с теглилка, и хълмовете с везни?
13 Who hath directed the Spirit of the LORD, or being his counsellor hath taught him?
Кой е упътил Духа Господен, Или като съветник Негов Го е научил?
14 With whom took he counsel, and who instructed him, and taught him in the path of judgment, and taught him knowledge, and showed to him the way of understanding?
С кого се е съветвал Той, И кой Го е вразумил и Го е научил пътя на правосъдието, И Му е предал знание, и Му е показал пътя на разума?
15 Behold, the nations are as a drop of a bucket, and are counted as the small dust of the balance: behold, he taketh up the isles as a very little thing.
Ето, народите са като капка от ведро, И се считат като ситен прашец на везните; Ето, островите са като ситен прах що се дига.
16 And Lebanon is not sufficient to burn, nor its beasts sufficient for a burnt offering.
Ливан не е достатъчен за гориво Нито стигат животните му за всеизгаряне.
17 All nations before him are as nothing; and they are counted to him less than nothing, and vanity.
Всичките народи са като нищо пред Него, Считат се пред Него за по-малко от нищо, да! за празнота.
18 To whom then will ye liken God? or what likeness will ye compare him to?
И тъй, на кого ще уподобите Бога? Или какво подобие ще сравните с Него?
19 The workman casteth a graven image, and the goldsmith spreadeth it over with gold, and casteth silver chains.
Кумирът ли? - Художникът го е излял, И Златарят го обковава със злато И лее за него сребърни верижки;
20 He that is so impoverished that he hath no oblation chooseth a tree that will not rot; he seeketh for himself a skilful workman to prepare a graven image, that shall not be moved.
Който е твърде сиромах та да принесе принос Избира негниещо дърво, И търси за него изкусен художник, За да го направи непоклатим кумир!
21 Have ye not known? have ye not heard? hath it not been told you from the beginning? have ye not understood from the foundations of the earth?
Не знаете ли? не сте ли чули? Не ли ви се е известило отначало? От основаването на земята не сте ли разбрали
22 It is he that sitteth upon the circle of the earth, and its inhabitants are as grasshoppers; that stretcheth out the heavens as a curtain, and spreadeth them out as a tent to dwell in:
Онзи, Който седи над кръга на земята. Пред Когото жителите й са като скакалци, Който простира небето като завеса, И го разпъва като шатър за живеене,
23 That bringeth the princes to nothing; he maketh the judges of the earth as vanity.
Който докарва първенците до нищо, И прави като суета земните съдии?
24 Yea, they shall not be planted; yea, they shall not be sown: yea, their stock shall not take root in the earth: and he shall also blow upon them, and they shall wither, and the whirlwind shall take them away as stubble.
Те едва са били посадени, едва са били посяти, Едва ли се е закоренил в земята стволът им, И Той подуха върху тях, и те изсъхват, И вихрушката ги помита като плява,
25 To whom then will ye liken me, or to whom shall I be equal? saith the Holy One.
И тъй, на кого ще Ме уподобите Та да му бъда равен? казва Светият.
26 Lift up your eyes on high, and behold who hath created these things, that bringeth out their host by number: he calleth them all by names by the greatness of his might, for that he is strong in power; not one faileth.
Дигнете очите си нагоре Та вижте: Кой е създал тия светила, И извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; Чрез величието на силата Му, И понеже е мощен във власт, Ни едно от тях не липсва.
27 Why sayest thou, O Jacob, and speakest, O Israel, My way is hid from the LORD, and my judgment is passed over by my God?
Защо говориш, Якове, и казваш, Израилю; Пътят ми е скрит от Господа, И правото ми се пренебрегва от моя Бог?
28 Hast thou not known? hast thou not heard, that the everlasting God, the LORD, the Creator of the ends of the earth, fainteth not, neither is weary? there is no searching of his understanding.
Не знаеш ли? не си ли чувл, Че вечният Бог Иеова, Създателят на земните краища, Не ослабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим.
29 He giveth power to the faint; and to them that have no might he increaseth strength.
Той дава сила на ослабналите, И умножава мощта на немощните.
30 Even the youths shall faint and be weary, and the young men shall utterly fall:
Даже младите ще ослабнат и ще се уморят. И отбраните момци съвсем ще паднат;
31 But they that wait upon the LORD shall renew their strength; they shall mount up with wings as eagles; they shall run, and not be weary; they shall walk, and not faint.
Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли. Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да ослабнат.
