Hebrews 1
1 God, who at many times and in many ways spoke in time past to the fathers by the prophets,
Бог, Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците,
2 Hath in these last days spoken to us by his Son, whom he hath appointed heir of all things, by whom also he made the worlds; (aiōn g165)
в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото направи световете, (aiōn g165)
3 Who being the brightness of his glory, and the express image of his person, and upholding all things by the word of his power, when he had by himself purged our sins, sat down on the right hand of the Majesty on high;
Който, бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши [чрез Себе Си] очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо,
4 Being made so much better than the angels, as he hath by inheritance obtained a more excellent name than they.
и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-горно от тяхното.
5 For to which of the angels said he at any time, Thou art my Son, this day have I begotten thee? And again, I will be to him a Father, and he shall be to me a Son?
Защото, кому от ангелите е рекъл Бог някога:
6 And again, when he bringeth in the firstbegotten into the world, he saith, And let all the angels of God worship him.
А когато въвежда Първородния във вселената, казва:
7 And of the angels he saith, Who maketh his angels spirits, and his ministers a flame of fire.
И за ангелите казва:
8 But to the Son he saith, Thy throne, O God, is for ever and ever: a sceptre of righteousness is the sceptre of thy kingdom. (aiōn g165)
А за Сина казва: (aiōn g165)
9 Thou hast loved righteousness, and hated iniquity; therefore God, even thy God, hath anointed thee with the oil of gladness above thy companions.
Възлюбил си правда, и намразил си беззаконие; За това, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя".
10 And, Thou, Lord, in the beginning hast laid the foundation of the earth; and the heavens are the works of thy hands:
И пак: "В началото Ти, Господи си основал земята, И делото на твоите ръце е небето;
11 They shall perish; but thou remainest; and they all shall become old as doth a garment;
Те ще изчезнат, а Ти пребъдваш; Да! те всички ще овехтяват като дреха,
12 And as a vesture shalt thou fold them up, and they shall be changed: but thou art the same, and thy years shall not fail.
И като одежда ще ги свиеш, И те ще бъдат изменени; Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
13 But to which of the angels said he at any time, Sit on my right hand, until I make thy enemies thy footstool?
А кому от ангелите е рекъл някога:
14 Are they not all ministering spirits, sent forth to minister for them who shall inherit salvation?
Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?
