Hebrews 9
1 Then verily the first covenant had also ordinances of divine service, and an earthly sanctuary.
А даже при първия завет имаше постановления за богослужение, имаше и земно светилище.
2 For there was a tabernacle made; the first, in which was the lampstand, and the table, and the showbread; which is called the sanctuary.
Защото беше приготвена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове; която част се казва светото място;
3 And after the second veil, the tabernacle which is called the Holiest of all;
а зад втората завеса беше оная част от скинията, която се казваше пресветото място,
4 Which had the golden censer, and the ark of the covenant overlaid on all sides with gold, in which was the golden pot that had manna, and Aaron’s rod that budded, and the tables of the covenant;
гдето бяха златната кандилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета;
5 And over it the cherubim of glory shadowing the mercy seat; of which we cannot now speak particularly.
и над него бяха херувимите на Божията слава, които осеняваха умилистивилището; за които не е сега време да говорим подробно.
6 Now when these things were thus prepared, the priests went always into the first tabernacle, accomplishing the service of God.
И когато тия неща бяха така приготвени, в първата част на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението;
7 But into the second went the high priest alone once every year, not without blood, which he offered for himself, and for the errors of the people:
А във втората еднаж в годината влизаше само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на людете, сторени от незнание.
8 The Holy Spirit thus signifying, that the way into the holiest of all was not yet revealed, while the first tabernacle was yet standing:
С това Светият Дух показваше, че пътят за в светилището не е бил открит, докато е стояла още първата част на скинията,
9 Which was a figure for the time then present, in which were offered both gifts and sacrifices, that could not make him that did the service perfect, as pertaining to the conscience;
която е образ на сегашното време, съгласно с което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника, колкото за съвестта му, съвършено чист,
10 Which stood only in meats and drinks, and various washings, and carnal ordinances, imposed on them until the time of reformation.
понеже се състоят само в ядене, пиене и разни омивания,
11 But Christ became an high priest of good things to come, by a greater and more perfect tabernacle, not made with hands, that is to say, not of this building;
А понеже Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение,
12 Neither by the blood of goats and calves, but by his own blood he entered in once into the holy place, having obtained eternal redemption for us. (aiōnios g166)
еднаж завинаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление. (aiōnios g166)
13 For if the blood of bulls and of goats, and the ashes of an heifer sprinkling the unclean, sanctify to the purifying of the flesh:
Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,
14 How much more shall the blood of Christ, who through the eternal Spirit offered himself without spot to God, cleanse your conscience from dead works to serve the living God? (aiōnios g166)
то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог! (aiōnios g166)
15 And for this cause he is the mediator of the new testament, that by means of death, for the redemption of the transgressions that were under the first testament, they who are called may receive the promise of eternal inheritance. (aiōnios g166)
Той е посредник на нов завет по тая причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство чрез смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет. (aiōnios g166)
16 For where a testament is, there must also of necessity be the death of the testator.
Защото гдето има завещание, трябва, за изпълнението му, да се докаже и смъртта на завещателя.
17 For a testament is of force after men are dead: otherwise it is of no strength at all while the testator liveth.
Защото завещанието влиза в сила, само гдето се е случила смърт, понеже никога няма сила, докле е жив завещателя.
18 Hence even the first testament was not dedicated without blood.
Затова нито първият завет бе утвърден без кръв;
19 For when Moses had spoken every precept to all the people according to the law, he took the blood of calves and of goats, with water, and scarlet wool, and hyssop, and sprinkled both the book, and all the people,
Защото, след като Моисей изговори всяка заповед от закона пред всичките люде, взе кръвта на телците и на козлите, с вода и с червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичките люде, и казваше:
20 Saying, This is the blood of the testament which God hath commanded you.
"Това е кръвта, проляна при завета, който Бог е заръчал спрямо вас".
21 Moreover he sprinkled likewise with blood both the tabernacle, and all the vessels of the ministry.
При това, Той по същия начин поръси с кръвта и скинията и всичките служебни съдове.
22 And almost all things are by the law cleansed with blood; and without shedding of blood is no remission.
И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение.
23 It was therefore necessary that the patterns of things in the heavens should be purified with these; but the heavenly things themselves with better sacrifices than these.
И тъй, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тия жертви, а самите небесни
24 For Christ hath not entered into the holy places made with hands, which are the figures of the true; but into heaven itself, now to appear in the presence of God for us:
Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас;
25 Nor yet that he should offer himself often, as the high priest entereth into the holy place every year with blood of others;
и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,
26 For then must he often have suffered since the foundation of the world: but now once in the end of the world hath he appeared to put away sin by the sacrifice of himself. (aiōn g165)
(иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света); а на дело в края на вековете се яви еднаж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва. (aiōn g165)
27 And as it is appointed to men once to die, but after this the judgment:
И тъй като е определено на човеците еднаж да умрат, а след това настава съд,
28 So Christ was once offered to bear the sins of many; and to them that look for him he shall appear the second time without sin to salvation.
така и Христос, като биде принесен еднаж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват.
