Genesis 8
1 And God remembered Noah, and every living thing, and all the cattle that were with him in the ark: and God made a wind to pass over the earth, and the waters abated;
Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.
2 The fountains also of the deep and the windows of heaven were stopped, and the rain from heaven was restrained;
Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.
3 And the waters returned from off the earth continually: and after the end of the hundred and fifty days the waters were abated.
Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.
4 And the ark rested in the seventh month, on the seventeenth day of the month, upon the mountains of Ararat.
А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.
5 And the waters decreased continually till the tenth month: in the tenth month, on the first day of the month, were the tops of the mountains seen.
Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.
6 And it came to pass at the end of forty days, that Noah opened the window of the ark which he had made:
После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;
7 And he sent forth a raven, which went forth to and fro, till the waters were dried from off the earth.
и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам докато пресъхнаха водите на земята.
8 Also he sent forth a dove from him, to see if the waters were abated from off the face of the ground;
Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.
9 But the dove found no rest for the sole of her foot, and she returned to him into the ark, for the waters were on the face of the whole earth: then he put forth his hand, and took her, and pulled her in to him into the ark.
Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.
10 And he stayed yet other seven days; and again he sent forth the dove out of the ark;
А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.
11 And the dove came in to him in the evening; and, lo, in her mouth was an olive leaf plucked off: so Noah knew that the waters were abated from off the earth.
И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.
12 And he stayed yet other seven days; and sent forth the dove; which returned not again to him any more.
След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.
13 And it came to pass in the six hundredth and first year, in the first month, the first day of the month, the waters were dried from off the earth: and Noah removed the covering of the ark, and looked, and, behold, the face of the ground was dry.
В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.
14 And in the second month, on the seven and twentieth day of the month, was the earth dried.
А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.
15 And God spoke to Noah, saying,
Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:
16 Go forth from the ark, thou, and thy wife, and thy sons, and thy sons’ wives with thee.
Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.
17 Bring forth with thee every living thing that is with thee, of all flesh, of fowl, and of cattle, and of every creeping thing that creepeth upon the earth; that they may breed abundantly on the earth, and be fruitful, and multiply on the earth.
Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.
18 And Noah went forth, and his sons, and his wife, and his sons’ wives with him:
Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;
19 Every beast, every creeping thing, and every fowl, and whatever creepeth upon the earth, after their kinds, went out of the ark.
излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята според родовете си.
20 And Noah built an altar to the LORD; and took of every clean beast, and of every clean fowl, and offered burnt offerings on the altar.
И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряне на олтара;
21 And the LORD smelled a sweet savour; and the LORD said in his heart, I will not again curse the ground any more for man’s sake; for the imagination of man’s heart is evil from his youth; neither will I again smite any more every living thing, as I have done.
и Господ помириса сладко благоухание; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо както сторих.
22 While the earth remaineth, seedtime and harvest, and cold and heat, and summer and winter, and day and night shall not cease.
Догде съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
A Dove is Sent Forth from the Ark
