Genesis 3
1 Now the serpent was more subtil than any beast of the field which the LORD God had made. And he said to the woman, Yea, hath God said, Ye shall not eat of every tree of the garden?
А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?
2 And the woman said to the serpent, We may eat of the fruit of the trees of the garden:
Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем;
3 But of the fruit of the tree which is in the midst of the garden, God hath said, Ye shall not eat of it, neither shall ye touch it, lest ye die.
но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.
4 And the serpent said to the woman, Ye shall not surely die:
А змията рече на жената: Никак няма да умрете;
5 For God doth know that in the day ye eat of it, then your eyes shall be opened, and ye shall be as God, knowing good and evil.
но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.
6 And when the woman saw that the tree was good for food, and that it was pleasant to the eyes, and a tree to be desired to make one wise, she took of its fruit, and ate, and gave also to her husband with her; and he ate.
И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.
7 And the eyes of them both were opened, and they knew that they were naked; and they sewed fig leaves together, and made for themselves aprons.
Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.
8 And they heard the voice of the LORD God walking in the garden in the cool of the day: and Adam and his wife hid themselves from the presence of the LORD God among the trees of the garden.
И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.
9 And the LORD God called to Adam, and said to him, Where art thou?
Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?
10 And he said, I heard thy voice in the garden, and I was afraid, because I was naked; and I hid myself.
А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.
11 And he said, Who told thee that thou wast naked? Hast thou eaten of the tree, of which I commanded thee that thou shouldest not eat?
А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?
12 And the man said, The woman whom thou gavest to be with me, she gave me of the tree, and I ate.
И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.
13 And the LORD God said to the woman, What is this that thou hast done? And the woman said, The serpent beguiled me, and I ate.
И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.
14 And the LORD God said to the serpent, Because thou hast done this, thou art cursed above all cattle, and above every beast of the field; upon thy belly shalt thou go, and dust shalt thou eat all the days of thy life:
Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.
15 And I will put enmity between thee and the woman, and between thy seed and her seed; it shall bruise thy head, and thou shalt bruise his heel.
Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
16 To the woman he said, I will greatly multiply thy sorrow and thy conception; in sorrow thou shalt bring forth children; and thy desire shall be to thy husband, and he shall rule over thee.
На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.
17 And to Adam he said, Because thou hast hearkened to the voice of thy wife, and hast eaten of the tree, of which I commanded thee, saying, Thou shalt not eat of it: cursed is the ground for thy sake; in sorrow shalt thou eat of it all the days of thy life;
А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.
18 Thorns also and thistles shall it bring forth to thee; and thou shalt eat the herb of the field;
Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.
19 In the sweat of thy face shalt thou eat bread, till thou shalt return to the ground; for out of it wast thou taken: for dust thou art, and to dust shalt thou return.
С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.
20 And Adam called his wife’s name Eve; because she was the mother of all living.
И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи.
21 For Adam also and for his wife the LORD God made coats of skins, and clothed them.
И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.
22 And the LORD God said, Behold, the man hath become as one of us, to know good and evil: and now, lest he should put forth his hand, and take also of the tree of life, and eat, and live for ever:
И Господ Бог каза: Ето човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега за да не простре ръката си да вземе от дървото на живота, да яде и да живее вечно,
23 Therefore the LORD God sent him forth from the garden of Eden, to till the ground from which he was taken.
затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.
24 So he drove out the man; and he placed at the east of the garden of Eden Cherubim, and a flaming sword which turned every way, to guard the way of the tree of life.
Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.
