Genesis 24
1 And Abraham was old, and well advanced in years: and the LORD had blessed Abraham in all things.
А когато Авраам беше стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраама във всичко,
2 And Abraham said to his eldest servant of his house, that ruled over all that he had, Put, I pray thee, thy hand under my thigh:
рече Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Тури, моля, ръката си под бедрото ми;
3 And I will make thee swear by the LORD, the God of heaven, and the God of the earth, that thou shalt not take a wife for my son of the daughters of the Canaanites, among whom I dwell:
и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;
4 But thou shalt go to my country, and to my kindred, and take a wife for my son Isaac.
но да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и от там да вземеш жена за сина ми Исаака.
5 And the servant said to him, It may be the woman will not be willing to follow me to this land: must I needs bring thy son again to the land from which you came?
А слугата му рече: Може да не иска жената да дойде след мене в тая земя; трябва ли да заведа сина ти в оная земя, отгдето си излязъл?
6 And Abraham said to him, Beware that thou bring not my son there again.
Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.
7 The LORD God of heaven, who took me from my father’s house, and from the land of my kindred, and who spoke to me, and who swore to me, saying, To thy seed will I give this land; he shall send his angel before thee, and thou shalt take a wife for my son from there.
Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя; Той ще изпрати ангела си пред тебе и ще вземеш жена за сина ми оттам.
8 And if the woman will not be willing to follow thee, then thou shalt be clear from this my oath: only bring not my son there again.
Но, ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там.
9 And the servant put his hand under the thigh of Abraham his master, and swore to him concerning that matter.
Тогава слугата тури ръката си под бедрото на господаря си Авраама и му се закле за това нещо.
10 And the servant took ten camels of the camels of his master, and departed; for all the goods of his master were in his hands: and he arose, and went to Mesopotamia, to the city of Nahor.
И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град.
11 And he made his camels to kneel down outside the city by a well of water at the time of the evening, the time when women go out to draw water.
И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.
12 And he said, O LORD God of my master Abraham, I pray thee, prosper me this day, and show kindness to my master Abraham.
Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраама, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраама.
13 Behold, I stand here by the well of water; and the daughters of the men of the city come out to draw water:
Ето, аз стоя при извора на водата, и дъщерите на града излизат да си наливат вода.
14 And let it come to pass, that the damsel to whom I shall say, Let down thy pitcher, I pray thee, that I may drink; and she shall say, Drink, and I will water thy camels also: let the same be she that thou hast appointed for thy servant Isaac; and by that shall I know that thou hast shown kindness to my master.
Нека момата, на която река: Я наведи водоноса си да пия; и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти; -тя нека е оная, която си отредил за слугата си Исаака; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.
15 And it came to pass, before he had finished speaking, that, behold, Rebekah came out, who was born to Bethuel, son of Milcah, the wife of Nahor, Abraham’s brother, with her pitcher upon her shoulder.
Докато той още говореше, ето Ревека излизаше с водоноса си на рамото си; тя бе се родила на Ватуила, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.
16 And the damsel was very fair to look upon, a virgin, neither had any man known her: and she went down to the well, and filled her pitcher, and came up.
Момата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.
17 And the servant ran to meet her, and said, Let me, I pray thee, drink a little water from thy pitcher.
А слугата се завтече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти.
18 And she said, Drink, my lord: and she hasted, and let down her pitcher upon her hand, and gave him a drink.
А тя рече: Пий, господарю; и бърже сне водоноса си на ръката си, и му даде да пие.
19 And when she had finished giving him drink, she said, I will draw water for thy camels also, till they have finished drinking.
И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея догде се напоят.
20 And she hasted, and emptied her pitcher into the trough, and ran again to the well to draw water, and drew for all his camels.
И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.
21 And the man wondering at her held his peace, to know whether the LORD had made his journey prosperous or not.
А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно или не.
22 And it came to pass, as the camels had finished drinking, that the man took a golden earring of half a shekel weight, and two bracelets for her wrists of ten shekels weight of gold;
Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато, и рече:
23 And said, Whose daughter art thou? tell me, I pray thee: is there room in thy father’s house for us to lodge in?
Чия си дъщеря? - я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?
24 And she said to him, I am the daughter of Bethuel the son of Milcah, whom she bore to Nahor.
А тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, син на Мелха, когото тя е родила на Нахора.
25 She said moreover to him, We have both straw and feed enough, and room to lodge in.
Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за пренощуване.
26 And the man bowed his head, and worshipped the LORD.
Тогава човекът се наведе, та се поклони на Господа.
27 And he said, Blessed be the LORD God of my master Abraham, who hath not left my master destitute of his mercy and his truth: I being in the way, the LORD led me to the house of my master’s brethren.
И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не лиши господаря ми от милостта си и верността си, като отправи Господ пътя ми в дома на братята на господаря ми.
28 And the damsel ran, and told these things to her mother’s house.
А момата се завтече, та разказа тия неща на майка си.
29 And Rebekah had a brother, and his name was Laban: and Laban ran out to the man, to the well.
И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се завтече вън при човека на извора.
30 And it came to pass, when he saw the earring and bracelets upon his sister’s wrists, and when he heard the words of Rebekah his sister, saying, Thus spoke the man to me; that he came to the man; and, behold, he stood by the camels at the well.
Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът; той отиде при човека; и, ето, той стоеше при камилите до извора.
31 And he said, Come in, thou blessed of the LORD; why standest thou outside? for I have prepared the house, and room for the camels.
И рече му: Влез, ти, благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.
32 And the man came into the house: and he ungirded his camels, and gave straw and feed for the camels, and water to wash his feet, and the men’s feet that were with him.
И тъй, човекът влезе вкъщи; а Лаван разтовари камилите му и даде слама и храна за камилите, и вода за умиване неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него.
33 And there was set food before him to eat: but he said, I will not eat, until I have told my errand. And he said, Speak on.
И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям, догде не кажа думата си. А Лаван рече: Казвай.
34 And he said, I am Abraham’s servant.
Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраама.
35 And the LORD hath blessed my master greatly; and he is become great: and he hath given him flocks, and herds, and silver, and gold, and male and female servants, and camels, and donkeys.
Господ е благословил господаря ми премного, та стана велик; дал му е овци и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли.
36 And Sarah my master’s wife bore a son to my master when she was old: and to him hath he given all that he hath.
И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, що има.
37 And my master made me swear, saying, Thou shalt not take a wife for my son of the daughters of the Canaanites, in whose land I dwell:
И господарят ми, като ме закле, рече: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея.
38 But thou shalt go to my father’s house, and to my kindred, and take a wife for my son.
Но да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми, и от там да вземеш жена за сина ми.
39 And I said to my master, It may be the woman will not follow me.
И рекох на господаря ми: Може да не иска жената да дойде след мене.
40 And he said to me, The LORD, before whom I walk, will send his angel with thee, and prosper thy way; and thou shalt take a wife for my son of my kindred, and of my father’s house:
Но той ми каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела си с тебе и ще направи пътуването ти успешно; и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.
41 Then shalt thou be clear from this my oath, when thou comest to my kindred; and if they give not thee one, thou shalt be clear from my oath.
Само тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и, ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.
42 And I came this day to the well, and said, O LORD God of my master Abraham, if now thou dost prosper my way which I go:
И като пристигнах днес на извора, рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно,
43 Behold, I stand by the well of water; and it shall come to pass, that when the virgin cometh forth to draw water, and I say to her, Give me, I pray thee, a little water of thy pitcher to drink;
ето, аз стоя при водния извор; момата, която излезе да налее вода, и аз й река: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти,
44 And she saith to me, Both drink thou, and I will also draw for thy camels: let the same be the woman whom the LORD hath appointed for my master’s son.
и тя ми рече: И ти пий, и ще налея и за камилите ти, - тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми.
45 And before I had finished speaking in my heart, behold, Rebekah came forth with her pitcher on her shoulder; and she went down to the well, and drew water: and I said to her, Let me drink, I pray thee.
Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, рекох й: Я ми дай да пия.
46 And she made haste, and let down her pitcher from her shoulder, and said, Drink, and I will water thy camels also: so I drank, and she watered the camels also.
И тя бързо сне водоноса от рамото си и рече: Пий и ще напоя и камилите ти. И тъй, аз пих, а тя напои и камилите.
47 And I asked her, and said, Whose daughter art thou? And she said, The daughter of Bethuel, Nahor’s son, whom Milcah bore to him: and I put the earring upon her face, and the bracelets upon her wrists.
Тогава я попитах, казвайки: Чия си дъщеря? А тя рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава турих обицата на лицето й и гривните на ръцете й.
48 And I bowed my head, and worshipped the LORD, and blessed the LORD God of my master Abraham, who had led me in the right way to take my master’s brother’s daughter for his son.
И наведох се, та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.
49 And now if you will deal kindly and truly with my master, tell me: and if not, tell me; that I may turn to the right hand, or to the left.
Сега, прочее, ако искате да постъпите любезно и верно спрямо господаря ми, кажете ми; и, ако не, пак ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.
50 Then Laban and Bethuel answered and said, The thing proceedeth from the LORD: we cannot speak to thee bad or good.
А Лаван и Ватуил в отговор рекоха: От Господа стана това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро.
51 Behold, Rebekah is before thee, take her, and go, and let her be thy master’s son’s wife, as the LORD hath spoken.
Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил.
52 And it came to pass, that, when Abraham’s servant heard their words, he worshipped the LORD, bowing himself to the earth.
Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята.
53 And the servant brought forth jewels of silver, and jewels of gold, and raiment, and gave them to Rebekah: he gave also to her brother and to her mother precious things.
И слугата извади сребърни и златни накити и облекла, та ги даде на Ревека; така също даде скъпи дарове на брат й и на майка й.
54 And they ate and drank, he and the men that were with him, and tarried all night; and they rose in the morning, and he said, Send me away to my master.
Подир това, той и хората, които бяха с него, ядоха, пиха и пренощуваха; и като станаха сутринта, слугата рече: Изпратете ме при господаря ми.
55 And her brother and her mother said, Let the damsel abide with us a few days, at the least ten; after that she shall go.
А брат й и майка й казаха: Нека поседи момата с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека иде.
56 And he said to them, Hinder me not, seeing the LORD hath prospered my way; send me away that I may go to my master.
Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си.
57 And they said, We will call the damsel, and enquire at her mouth.
А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме, какво ще каже.
58 And they called Rebekah, and said to her, Wilt thou go with this man? And she said, I will go.
И тъй, повикаха Ревека и рекоха й: Отиваш ли с тоя човек? А тя рече: Отивам.
59 And they sent away Rebekah their sister, and her nurse, and Abraham’s servant, and his men.
И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и Авраамовия слуга с хората му.
60 And they blessed Rebekah, and said to her, Thou art our sister, be thou the mother of thousands of millions, and let thy seed possess the gate of those who hate them.
И благословиха Ревека, като й рекоха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.
61 And Rebekah arose, and her damsels, and they rode upon the camels, and followed the man: and the servant took Rebekah, and went his way.
И Ревека и слугите й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така, слугата взе Ревека и си замина.
62 And Isaac came from the way of the well Lahairoi; for he dwelt in the south country.
А Исаак идеше от Вир-лахайрои, защото живееше в южната земя.
63 And Isaac went out to meditate in the field at evening: and he lifted up his eyes, and saw, and, behold, the camels were coming.
И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, повдигна очи и видя; и, ето камили се приближаваха.
64 And Rebekah lifted up her eyes, and when she saw Isaac, she got off the camel.
Също и Ревека повдигна очи и видя Исаака; и слезна от камилата.
65 For she had said to the servant, What man is this that walketh in the field to meet us? And the servant had said, It is my master: therefore she took a veil, and covered herself.
Защото беше рекла на слугата: Кой е оня човек, който иде през полето насреща ни? И слугата беше казал: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.
66 And the servant told Isaac all things that he had done.
И слугата разказа на Исаака всичко, което бе извършил.
67 And Isaac brought her into his mother Sarah’s tent, and took Rebekah, and she became his wife; and he loved her: and Isaac was comforted after his mother’s death.
Тогава Исаак въведе Ревека в шатъра на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.
