Genesis 18
1 And the LORD appeared to him in the plains of Mamre: and he sat in the tent door in the heat of the day;
След това Господ се яви на Авраама при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.
2 And he lifted up his eyes and looked, and, lo, three men stood by him: and when he saw them, he ran to meet them from the tent door, and bowed himself toward the ground,
Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:
3 And said, My Lord, if now I have found favour in thy sight, pass not away, I pray thee, from thy servant:
Господарю мой, ако съм придобил твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата слугата Си.
4 Let a little water, I pray you, be brought, and wash your feet, and rest yourselves under the tree:
Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото.
5 And I will bring a morsel of bread, and comfort ye your hearts; after that you shall pass on: for therefore are ye come to your servant. And they said, So do, as thou hast said.
И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал.
6 And Abraham hastened into the tent to Sarah, and said, Make ready quickly three measures of fine meal, knead it, and make cakes upon the hearth.
Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.
7 And Abraham ran to the herd, and brought a calf tender and good, and gave it to a young man; and he hasted to dress it.
А Авраам се завтече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.
8 And he took butter, and milk, and the calf which he had dressed, and set it before them; and he stood by them under the tree, and they ate.
После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и стоеше при тях под дървото, докато ядяха.
9 And they said to him, Where is Sarah thy wife? And he said, Behold, in the tent.
Тогава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е.
10 And he said, I will certainly return to thee according to the time of life; and, lo, Sarah thy wife shall have a son. And Sarah heard it in the tent door, which was behind him.
И рече Господ: До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.
11 Now Abraham and Sarah were old and well advanced in years; and it ceased to be with Sarah after the manner of women.
А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.
12 Therefore Sarah laughed within herself, saying, After I am become old shall I have pleasure, my lord being old also?
И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?
13 And the LORD said to Abraham, Why did Sarah laugh, saying, Shall I certainly bear a child, who am old?
А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?
14 Is any thing too hard for the LORD? At the time appointed I will return to thee, according to the time of life, and Sarah shall have a son.
Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син.
15 Then Sarah denied, saying, I laughed not; for she was afraid. And he said, Nay; but thou didst laugh.
Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не е тъй; ти се засмя.
16 And the men rose up from there, and looked toward Sodom: and Abraham went with them to bring them on the way.
Като станаха от там, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.
17 And the LORD said, Shall I hide from Abraham that thing which I do;
И Господ рече: Да открия ли от Авраама това, което ще сторя,
18 Seeing that Abraham shall surely become a great and mighty nation, and all the nations of the earth shall be blessed in him?
тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята?
19 For I know him, that he will command his children and his household after him, and they shall keep the way of the LORD, to do righteousness and justice; that the LORD may bring upon Abraham that which he hath spoken of him.
Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.
20 And the LORD said, Because the cry of Sodom and Gomorrah is great, and because their sin is very grievous;
И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък,
21 I will go down now, and see whether they have done altogether according to the cry of it, which is come to me; and if not, I will know.
ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная.
22 And the men turned their faces from there, and went toward Sodom: but Abraham stood yet before the LORD.
Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.
23 And Abraham drew near, and said, Wilt thou also destroy the righteous with the wicked?
И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?
24 Suppose there are fifty righteous within the city: wilt thou also destroy and not spare the place for the fifty righteous that are in it?
Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли местата, не ще ли го пощадиш, заради петдесет праведника, които са в него?
25 That be far from thee to do after this manner, to slay the righteous with the wicked: and that the righteous should be as the wicked, that be far from thee: Shall not the Judge of all the earth do right?
Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведника с нечестивия, така щото праведния да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?
26 And the LORD said, If I find in Sodom fifty righteous within the city, then I will spare all the place for their sakes.
И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях.
27 And Abraham answered and said, Behold now, I who am dust and ashes, have taken upon me to speak to the Lord.
А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;
28 Suppose there shall lack five of the fifty righteous: wilt thou destroy all the city for lack of five? And he said, If I find there forty and five, I will not destroy it.
може би на петдесет праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.
29 And he spoke to him yet again, and said, Suppose there shall be forty found there. And he said, I will not do it for forty’s sake.
А Авраам пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесет няма да сторя това.
30 And he said, O let not the Lord be angry, and I will speak: Suppose there shall thirty be found there. And he said, I will not do it, if I find thirty there.
А Авраам рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.
31 And he said, Behold now, I have taken upon me to speak to the Lord: Suppose there shall be twenty found there. And he said, I will not destroy it for twenty’s sake.
А Авраам рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града.
32 And he said, O let not the Lord be angry, and I will speak yet but this once: Suppose ten shall be found there. And he said, I will not destroy it for ten’s sake.
Тогава Авраам рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. И той каза: Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десет няма да го погубя.
33 And the LORD went his way, as soon as he had finished speaking with Abraham: and Abraham returned to his place.
А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.
