Ezekiel 2
1 And he said to me, Son of man, stand upon thy feet, and I will speak to thee.
И ми рече: Сине човешки, изправи се на нозете си, и ще ти говоря.
2 And the spirit entered into me when he spoke to me, and set me upon my feet, that I heard him that spoke to me.
И като ми говори, Духът влезе в мене и ме постави на нозете ми; и чух онзи, който ми говореше.
3 And he said to me, Son of man, I send thee to the children of Israel, to a rebellious nation that hath rebelled against me: they and their fathers have transgressed against me, even to this very day.
И рече ми: Сине човешки, аз те изпращам при израилтяните, при бунтовни люде, които въстанаха против Мене; те и бащите им са престъпвали Моите думи дори до тоя днешен ден.
4 For they are impudent children and obstinate in heart. I send thee to them; and thou shalt say to them, Thus saith the Lord GOD.
Тия чада, при които те изпращам, са безочливи и коравосърдечни; а ти да им думаш: Така казва Господ Иеова.
5 And they, whether they will hear, or whether they will forbear, (for they are a rebellious house, ) yet shall know that there hath been a prophet among them.
послушали или непослушали, (защото е бунтовен дом), пак те ще познаят, че е имало пророк всред тях.
6 And thou, son of man, be not afraid of them, neither be afraid of their words, though briers and thorns are with thee, and thou dost dwell among scorpions: be not afraid of their words, nor be dismayed at their looks, though they are a rebellious house.
И ти, сине човешки, да се не плашиш от тях, и от думите им да се не убоиш, ако и да има тръни и бодили около тебе, и да живееш между скорпии; да се не убоиш от думите им, нито да се ужасяваш от погледите им, макар че са бунтовен дом.
7 And thou shalt speak my words to them, whether they will hear, or whether they will forbear: for they are most rebellious.
И да им говориш думите Ми, или послушали или непослушали; защото са твърде бунтовни.
8 But thou, son of man, hear what I say to thee; Be not thou rebellious like that rebellious house: open thy mouth, and eat that which I give thee.
Ти обаче, сине човешки, слушай това, което ти говоря; не ставай и ти бунтовник като тоя бунтовен дом; отвори устата си и изяж това, което ти давам.
9 And when I looked, behold, an hand was sent to me; and, lo, a scroll was in it;
И като погледнах, ето ръка простряна към мене, и ето в нея свитък книга.
10 And he spread it before me; and it was written within and without: and there was written in it lamentations, and mourning, and woe.
И той го разви пред мене. Писаното бе отвътре и отвън, в което бяха написани плачове, ридание и горко.
