< Exodus 4 >
1 And Moses answered and said, But, behold, they will not believe me, nor hearken to my voice: for they will say, The LORD hath not appeared to thee.
А Моисей в отговор каза: Но, ето, няма да ме повярват, нито да послушат думите ми, защото ще рекат: Не ти се е явил Господ.
2 And the LORD said to him, What is that in thy hand? And he said, A rod.
Тогава Господ ме каза: Що е това в ръката ти? А той рече: Жезъл.
3 And he said, Cast it on the ground. And he cast it on the ground, and it became a serpent; and Moses fled from before it.
И каза: Хвърли го на земята. И той го хвърли на земята, и стана змия; и Моисей побягна от нея.
4 And the LORD said to Moses, Put forth thy hand, and take it by the tail. And he put forth his hand, and caught it, and it became a rod in his hand:
Но Господ каза на Моисея: Простри ръката си и хвани я за опашката; (и той простря ръката си и я хвана, а тя стана жезъл в ръката му);
5 That they may believe that the LORD God of their fathers, the God of Abraham, the God of Isaac, and the God of Jacob, hath appeared to thee.
стори това, за да повярват, че ти се яви Господ, Бог на бащите им, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.
6 And the LORD said furthermore to him, Put now thy hand into thy bosom. And he put his hand into his bosom: and when he took it out, behold, his hand was leprous as snow.
При това му рече Господ: Тури си сега ръката в пазухата. И той си тури ръката в пазухата; а като я извади, ето ръката му прокажена, бяла като сняг.
7 And he said, Put thy hand into thy bosom again. And he put his hand into his bosom again; and drew it out of his bosom, and, behold, it was turned again as his other flesh.
Тогава рече Господ: Тури си пак ръката в пазухата; (и той пак си тури ръката в пазухата, ето, че бе станала пак като останалата му плът);
8 And it shall come to pass, if they will not believe thee, neither hearken to the voice of the first sign, that they will believe the voice of the latter sign.
и продължи Господ: Ако не те повярват, нито послушат гласа на първото знамение, ще повярват, поради гласа на второто знамение.
9 And it shall come to pass, if they will not believe also these two signs, neither hearken to thy voice, that thou shalt take of the water of the river, and pour it upon the dry land: and the water which thou takest out of the river shall become blood upon the dry land.
Но ако не повярват и поради двете тия знамения, нито послушат думите ти, тогава да вземеш от водата на реката, и да я излееш на сушата; и водата, която извадиш из реката, ще стане кръв на сушата.
10 And Moses said to the LORD, O my Lord, I am not eloquent, neither before, nor since thou hast spoken to thy servant: but I am slow of speech, and of a slow tongue.
А Моисей рече Господу: Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив, нито до сега, нито откак си почнал да говориш на слугата си, а мъчно говоря и съм тежкоезичен.
11 And the LORD said to him, Who hath made man’s mouth? or who maketh the dumb, or deaf, or the seeing, or the blind? have not I the LORD?
Но Господ му рече: Кой е направил човешката уста? или кой прави човек да е ням или глух, да има зрение или да е сляп? не Аз ли Господ?
12 Now therefore go, and I will be with thy mouth, and teach thee what thou shalt say.
Иди прочее; и Аз ще бъда с устата ти, и ще те науча какво да говориш.
13 And he said, O my Lord, send, I pray thee, by the hand of him whom thou wilt send.
Тогава каза Моисей: Моля ти се, Господи, прати чрез онзи, чрез когото искаш да пратиш.
14 And the anger of the LORD was kindled against Moses, and he said, Is not Aaron the Levite thy brother? I know that he can speak well. And also, behold, he cometh forth to meet thee: and when he seeth thee, he will be glad in his heart.
И гневът Господен пламна против Моисея, и рече: Нямаш ли брат левиецът Аарон? Зная, че той може да говори добре. А и, ето, той излиза да те посрещне и, когато те види ще се зарадва сърдечно.
15 And thou shalt speak to him, and put words in his mouth: and I will be with thy mouth, and with his mouth, and will teach you what ye shall do.
Ти говори нему и тури думите в устата му; и Аз ще бъда с твоите уста и с неговите уста, и ще ви науча що трябва да правите.
16 And he shall speak for thee to the people: and he shall be, even he shall be to thee instead of a mouth, and thou shalt be to him instead of God.
Вместо тебе нека говори той на людете; той ще бъде на тебе вместо уста, а ти ще бъдеш на него вместо Бога.
17 And thou shalt take this rod in thy hand, with which thou shalt perform signs.
И вземи в ръката си тоя жезъл, с който ще вършиш знаменията.
18 And Moses went and returned to Jethro his father in law, and said to him, Let me go, I pray thee, and return to my brethren who are in Egypt, and see whether they are yet alive. And Jethro said to Moses, Go in peace.
Тогава Моисей отиде и се върна при тъста си Иотор и му рече: Моля ти се, нека отида и се завърна при братята си, които са в Египет, та да видя живи ли са още. И Иотор рече на Моисея: Иди с мир.
19 And the LORD said to Moses in Midian, Go, return into Egypt: for all the men are dead who sought thy life.
А в Мадиам Господ рече на Моисея: Иди, върни се в Египет, защото измряха всички ония, които искаха живота ти.
20 And Moses took his wife and his sons, and set them upon a donkey, and he returned to the land of Egypt: and Moses took the rod of God in his hand.
И тъй Моисей взе жена си и синовете си, качи ги на осел, и тръгна да се върне в Египетската земя; Моисей взе и Божия жезъл в ръката си.
21 And the LORD said to Moses, When thou goest to return into Egypt, see that thou perform all those wonders before Pharaoh, which I have put in thy hand: but I will harden his heart, that he shall not let the people go.
И Господ каза на Моисея: Когато се завърнеш в Египет, внимавай да вършиш пред Фараона всичките чудеса, които дадох в ръката ти; но Аз ще закоравя сърцето му, и той няма да пусне людете.
22 And thou shalt say to Pharaoh, Thus saith the LORD, Israel is my son, even my firstborn:
А ти кажи на Фараона: Така говори Иеова: Израил ми е син, първородният ми;
23 And I say to thee, Let my son go, that he may serve me: and if thou shalt refuse to let him go, behold, I will slay thy son, even thy firstborn.
и казвам ти: Пусни син Ми да Ми послужи; но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще заколя твоя син, първородния ти.
24 And it came to pass by the way in the inn, that the LORD met him, and sought to kill him.
А по пътя, в гостилницата, Господ посрещна Моисея и искаше да го убие.
25 Then Zipporah took a sharp stone, and cut off the foreskin of her son, and cast it at his feet, and said, Surely a bloody husband art thou to me.
Тогава Сепфора взе кремък та обряза краекожието на сина си, допря го до нозете му, и рече: Наистина ти ми си кървав младоженец.
26 So he let him go: then she said, A bloody husband thou art, because of the circumcision.
След това Господ се оттегли от него. Тогава каза тя, поради обрязването: Ти ми си кървав младоженец.
27 And the LORD said to Aaron, Go into the wilderness to meet Moses. And he went, and met him in the mount of God, and kissed him.
А Господ беше казал на Аарона: Иди в пустинята да посрещнеш Моисея. И той, като беше отишъл, посрещна го в Божията планина и целува го.
28 And Moses told Aaron all the words of the LORD who had sent him, and all the signs which he had commanded him.
И Моисей извести на Аарона всичките думи, с които Господ го беше изпратил, и всичките знамения, за които му беше заръчал.
29 And Moses and Aaron went and gathered together all the elders of the children of Israel:
Тогава Моисей и Аарон отидоха та събраха всичките старейшини на израилтяните;
30 And Aaron spoke all the words which the LORD had spoken to Moses, and performed the signs in the sight of the people.
и Аарон каза всичките думи, които Господ беше говорил на Моисея, и извърши знаменията пред людете.
31 And the people believed: and when they heard that the LORD had visited the children of Israel, and that he had looked upon their affliction, then they bowed their heads and worshipped.
И людете повярваха; и когато чуха, че Господ посетил израилтяните, и че погледна на неволята им, наведоха главите си и се поклониха.