Exodus 16
1 And they took their journey from Elim, and all the congregation of the children of Israel came to the wilderness of Sin, which is between Elim and Sinai, on the fifteenth day of the second month after their departure from the land of Egypt.
Като се дигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откак излязоха из Египетската земя.
2 And the whole congregation of the children of Israel murmured against Moses and Aaron in the wilderness:
А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона.
3 And the children of Israel said to them, O that we had died by the hand of the LORD in the land of Egypt, when we sat by the flesh pots, and when we ate bread to the full; for ye have brought us forth into this wilderness, to kill this whole assembly with hunger.
Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господната ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тая пустиня, за да изморите това цяло множество с глад.
4 Then said the LORD to Moses, Behold, I will rain bread from heaven for you; and the people shall go out and gather a certain rate every day, that I may test them, whether they will walk in my law, or not.
Тогава рече Господ на Моисея: Ето, ще ви наваля хляб от небето; и ще излизат людете всеки ден да събират колкото им трябва за деня, за да ги опитам, ще ходят ли по закона Ми, или не.
5 And it shall come to pass, that on the sixth day they shall prepare that which they bring in; and it shall be twice as much as they gather daily.
А на шестия ден нека сготвят внесеното, което да бъде два пъти, колкото събират всеки ден.
6 And Moses and Aaron said to all the children of Israel, At evening, then ye shall know that the LORD hath brought you out from the land of Egypt:
И тъй, Моисей и Аарон казаха на всичките израилтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел из Египетската земя;
7 And in the morning, then ye shall see the glory of the LORD; for that he heareth your murmurings against the LORD: and what are we, that ye murmur against us?
а на утринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу роптаниято ви против Господа. Защото що сме ние та да роптаете против нас?
8 And Moses said, This shall be, when the LORD shall give you in the evening flesh to eat, and in the morning bread to the full; for that the LORD heareth your murmurings which ye murmur against him: and what are we? your murmurings are not against us, but against the LORD.
Моисей още рече: Това ще стане, когато Господ ви даде довечера месо да ядете, и на утринта хляб до ситост; понеже Господ чу роптанията ви против Него. Защото що сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против Господа.
9 And Moses spoke to Aaron, Say to all the congregation of the children of Israel, Come near before the LORD: for he hath heard your murmurings.
И рече Моисей на Аарона: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред Господа, защото Той чу роптанията ви.
10 And it came to pass, as Aaron spoke to the whole congregation of the children of Israel, that they looked toward the wilderness, and, behold, the glory of the LORD appeared in the cloud.
А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята, и, ето, Господната слава се яви в облака.
11 And the LORD spoke to Moses, saying,
И Господ говори на Моисея, казвайки:
12 I have heard the murmurings of the children of Israel: speak to them, saying, At evening ye shall eat flesh, and in the morning ye shall be filled with bread; and ye shall know that I am the LORD your God.
Чух роптанията на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на утринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ вашият Бог.
13 And it came to pass, that at evening the quails came up, and covered the camp: and in the morning the dew lay around the host.
И така, на вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на утринта на всякъде около стана беше паднала роса.
14 And when the dew that lay was gone up, behold, upon the face of the wilderness there lay a small round thing, as small as the hoar frost on the ground.
И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко като слана по земята.
15 And when the children of Israel saw it, they said one to another, It is manna: for they knew not what it was. And Moses said to them, This is the bread which the LORD hath given you to eat.
Като го видяха израилтяните казаха си един на друг: Що е това? защото не знаеха що беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.
16 This is the thing which the LORD hath commanded, Gather of it every man according to his eating, an omer for every man, according to the number of your persons; take ye every man for them who are in his tents.
Ето що заповядва Господ: Съберете от него, всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава, според числото на човеците ви; всеки да вземе за ония, които са под шатрата му.
17 And the children of Israel did so, and gathered, some more, some less.
Израилтяните сториха така и събраха, кой много, кой малко.
18 And when they measured it with an omer, he that gathered much had nothing over, and he that gathered little had no lack; they gathered every man according to his eating.
И когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много нямаше излишък, и който беше събрал малко нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.
19 And Moses said, Let no man leave of it till the morning.
Моисей още им рече: Никой да не оставя от него до утринта.
20 However they hearkened not to Moses; but some of them left of it until the morning, and it bred worms, and stank: and Moses was angry with them.
При все това, те не послушаха Моисея, и някои оставиха от него до утринта; но червяса и се усмърдя; и Моисей се разгневи на тях.
21 And they gathered it every morning, every man according to his eating: and when the sun became hot, it melted.
И всяка заран го събираха, кой колкото му трябваше за ядене; а като припечеше слънцето стопяваше се.
22 And it came to pass, that on the sixth day they gathered twice as much bread, two omers for one man: and all the rulers of the congregation came and told Moses.
А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всекиго, всичките началници на обществото дойдоха и известиха на Моисея.
23 And he said to them, This is that which the LORD hath said, To morrow is the rest of the holy sabbath to the LORD: bake that which ye will bake to day, and boil that ye will boil; and that which remaineth over lay up for you to be kept until the morning.
А той им рече: Това е точно каквото каза Господ. Утре е събота, света почивка Господу; опечете колкото искате да опечете, и сварете колкото искате да сварите; и турете на страна каквото остане, да ви стои за утре.
24 And they laid it up till the morning, as Moses ordered: and it did not stink, neither was there any worm in it.
И тъй, туриха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се усмърдя, нито се намери червей в него.
25 And Moses said, Eat that to day; for to day is a sabbath to the LORD: to day ye shall not find it in the field.
Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота Господу; днес няма да го намерите на полето.
26 Six days ye shall gather it; but on the seventh day, which is the sabbath, in it there shall be none.
Шест дена ще го събирате; но седмия ден е събота, в нея няма да се намира.
27 And it came to pass, that some of the people went out on the seventh day to gather, and they found none.
Обаче някои от людете излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.
28 And the LORD said to Moses, How long refuse ye to keep my commandments and my laws?
Тогава рече Господ на Моисея: До кога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?
29 See, for that the LORD hath given you the sabbath, therefore he giveth you on the sixth day the bread of two days; abide ye every man in his place, let no man go out of his place on the seventh day.
Вижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дена. Седете, всеки на мястото си; на седмия ден никой да не излиза от мястото.
30 So the people rested on the seventh day.
И тъй, людете си отпочиваха на седмия ден.
31 And the house of Israel called its name Manna: and it was like coriander seed, white; and the taste of it was like wafers made with honey.
А Израилевият дом нарече тая храна Манна; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът й беше като на пита смесена с мед.
32 And Moses said, This is the thing which the LORD commanded, Fill an omer of it to be kept for your generations; that they may see the bread that I fed you in the wilderness, when I brought you forth from the land of Egypt.
Тогава рече Моисей: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох из Египетската земя.
33 And Moses said to Aaron, Take a pot, and put an omer full of manna in it, and lay it up before the LORD, to be kept for your generations.
И Моисей рече на Аарона: Вземи една стомна, и, като туриш в нея пълното на един гомор манна, положи я пред Господа, за да се пази за идните ви поколения.
34 As the LORD commanded Moses, so Aaron laid it up before the Testimony, to be kept.
И така, Аарон а положи пред плочите на свидетелството, за да се пази, според както Господ заповяда на Моисея.
35 And the children of Israel ate manna forty years, until they came to a land inhabited; they ate manna, until they came to the borders of the land of Canaan.
И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обитаемата земя, ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.
36 Now an omer is the tenth part of an ephah.
А гоморът е една десета от ефата.
