Ecclesiastes 4
1 So I returned, and considered all the oppressions that are done under the sun: and behold the tears of such as were oppressed, and they had no comforter; and on the side of their oppressors there was power; but they had no comforter.
Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,
2 Therefore I praised the dead who are already dead more than the living who are yet alive.
За това аз ублажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;
3 Yea, better is he than both they, who hath not yet been, who hath not seen the evil work that is done under the sun.
А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.
4 Again, I considered all labour, and every right work, that for this a man is envied by his neighbour. This is also vanity and vexation of spirit.
Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него човек бива завиждан от ближния си. И това е суета и гонене на вятър.
5 The fool foldeth his hands together, and eateth his own flesh.
Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,
6 Better is an handful with quietness, than both the hands full with toil and vexation of spirit.
И казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и с гонене на вятър.
7 Then I returned, and I saw vanity under the sun.
Тогава изново видях само суета под слънцето.
8 There is one alone, and there is not a second; yea, he hath neither child nor brother: yet is there no end of all his labour; neither is his eye satisfied with riches; neither saith he, For whom do I labour, and bereave my soul of good? This is also vanity, yea, it is a grievous labour.
Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство; И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.
9 Two are better than one; because they have a good reward for their labour.
По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;
10 For if they fall, the one will lift up his companion: but woe to him that is alone when he falleth; for he hath not another to help him to rise.
Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го вдигне.
11 Again, if two lie together, then they have heat: but how can one be warm alone?
И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли самичък?
12 And if one prevaileth against him, two shall withstand him; and a threefold cord is not quickly broken.
И ако някой надвие на един, който е самичък, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.
13 Better is a poor and a wise child than an old and foolish king, who will no longer be admonished.
По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;
14 For out of prison he cometh to reign; though also he that is born in his kingdom becometh poor.
Защото единият излиза из тъмницата (Еврейски: къщата на веригите), за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах.
15 I considered all the living who walk under the sun, with the second child that shall stand up in his stead.
Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;
16 There is no end of all the people, even of all that have been before them: they also that come after shall not rejoice in him. Surely this also is vanity and vexation of spirit.
Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.
