Deuteronomy 32
1 Give ear, O ye heavens, and I will speak; and hear, O earth, the words of my mouth.
Слушай, небе, и ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми.
2 My doctrine shall drop as the rain, my speech shall distil as the dew, as the small rain upon the tender herb, and as the showers upon the grass:
Учението ми ще капе като дъжд; Думата ми ще слезе като роса, Като тънък дъжд на зеленище, И като пороен дъжд на трева.
3 Because I will proclaim the name of the LORD: ascribe ye greatness to our God.
Понеже ще провъзглася името на Господа, Отдайте величие на нашия Бог.
4 He is the Rock, his work is perfect: for all his ways are judgment: a God of truth and without iniquity, just and right is he.
Той е Канара; делата му са съвършени, Защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; Справедлив и прав е Той.
5 They have corrupted themselves, their spot is not the spot of his children: they are a perverse and crooked generation.
Те се развратиха; Порокът им не подобава на Неговите чада; Те са поколение извратено и криво.
6 Do ye thus repay the LORD, O foolish people and unwise? is not he thy father that hath bought thee? hath he not made thee, and established thee?
Така ли въздавате Господу, Люде глупави и неразумни? Не е ли Той Отец ти, Който те е усвоил? - Той, Който те е създал и утвърдил.
7 Remember the days of old, consider the years of many generations: ask thy father, and he will show thee; thy elders, and they will tell thee.
Спомни си предишните дни, Смисли годините на много поколения; Попитай баща си, и той ще ти извести, - Старците си, и те ще ти кажат.
8 When the most High divided to the nations their inheritance, when he separated the sons of Adam, he set the bounds of the people according to the number of the children of Israel.
Когато Всевишният давеше наследство на народите, Когато разпръсна Адамовите потомци, Постави границите на племената Според числото на израилтяните.
9 For the LORD’S portion is his people; Jacob is the lot of his inheritance.
Защото дял на Господа са Неговите люде, Яков е падащото Му Се с жребие наследство.
10 He found him in a desert land, and in the waste howling wilderness; he led him about, he instructed him, he kept him as the apple of his eye.
Намери го в пуста земя, Да! в пуста, дива и виеща; Огради го, настави го, Опази го като зеницата на окото Си.
11 As an eagle stirreth up her nest, fluttereth over her young, spreadeth abroad her wings, taketh them, beareth them on her wings:
Както орел разбутва гнездото си. Трепери над пилетата си, Разпростира крилата си Та ги подема, и вдига ги на крилата си,
12 So the LORD alone did lead him, and there was no strange god with him.
Така Господ сам го води, И нямаше с него чужд бог.
13 He made him ride on the high places of the earth, that he might eat the increase of the fields; and he made him to suck honey out of the rock, and oil out of the flinty rock;
Издигна го на високите места на света, И той яде произведенията на нивите; И кърми го с мед от камък И с масло от скала кременлива.
14 Butter of cattle, and milk of sheep, with fat of lambs, and rams of the breed of Bashan, and goats, with the fat of kidneys of wheat; and thou didst drink the pure blood of the grape.
С краве масло и с овче мляко, С тлъстина от агнета И от овни васански и от козли, С тлъстина от пшеница; И ти пи вино - кръв гроздова.
15 But Jeshurun grew fat, and kicked: thou hast become fat, thou art grown thick, thou art covered with fatness; then he forsook God who made him, and lightly esteemed the Rock of his salvation.
А Иесурун затлъстя и ритна; Затлъстял си, оголил си се, Надебелял си; Тогава забрави Бога, Който го създаде, И презря Канарата на спасението си.
16 They provoked him to jealousy with strange gods, with abominations they provoked him to anger.
С чужди богове Го раздразниха до ревнуване, С мерзости Го раздразниха до гняв.
17 They sacrificed to demons, not to God; to gods which they knew not, to new gods that came newly up, whom your fathers feared not.
Пожертвуваха на бесове, които не бяха Бог, На богове, които не бяха знаели, На нови богове наскоро въведени От които бащите ви не се бояха;
18 Of the Rock that begat thee thou art unmindful, and hast forgotten God that formed thee.
А ти не помисли за Канарата, Която те роди, И забрави Бога Създателя твой.
19 And when the LORD saw it, he abhorred them, because of the provoking of his sons, and of his daughters.
Видя Господ и огорчи се, Защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;
20 And he said, I will hide my face from them, I will see what their end shall be: for they are a very perverse generation, children in whom is no faith.
И рече: Ще скрия лицето Си от тях, Ще видя каква ще бъде сетнината им; Защото те са поколение развратено, Чада, в които няма вярност.
21 They have moved me to jealousy with that which is not God; they have provoked me to anger with their vanities: and I will move them to jealousy with those who are not a people; I will provoke them to anger with a foolish nation.
Те Ме раздразниха до ревнуване с онава, което не е Бог, С кумирите си Ме разгневиха; За това и Аз ще ги раздразня до ревнуване с ония, които не са люде, С народ несмислен ще ги разгневя.
22 For a fire is kindled in my anger, and shall burn to the lowest hell, and shall consume the earth with her increase, and set on fire the foundations of the mountains. (Sheol h7585)
Защото огън се накладе в гнева Ми, И ще пламне дори до най-дълбокия ад; Ще пояде земята с произведенията й, И ще изгори основите на планините. (Sheol h7585)
23 I will heap mischiefs upon them; I will spend my arrows upon them.
Ще натрупам на тях зло; Всичките Си стрели ще изхвърля върху тях.
24 They shall be burnt with hunger, and devoured with burning heat, and with bitter destruction: I will also send the teeth of beasts upon them, with the poison of serpents of the dust.
Ще изтлеят от глад, Ще бъдат изпоядени от възпалителна болест И от лют мор; Зверски зъби ще изпратя върху тях, И отрова от пълзящи по земята.
25 The sword without, and terror within, shall destroy both the young man and the virgin, the suckling also with the man of gray hairs.
Извън нож а извътре ужас Ще погуби децата им, И младежа и девицата, Бозайниче и белокосия старец.
26 I said, I would scatter them into corners, I would make the remembrance of them to cease from among men:
Рекох: Разпръснал бих ги, Изличил бих спомена им изсред човеците,
27 Were it not that I feared the wrath of the enemy, lest their adversaries should behave themselves strangely, and lest they should say, Our hand is high, and the LORD hath not done all this.
Ако не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумствуват противниците им И кажат: Мощната наша ръка Направи всичко това, а не Господ.
28 For they are a nation void of counsel, neither is there any understanding in them.
Защото те са народ неразбран, И няма в тях разум.
29 O that they were wise, that they understood this, that they would consider their latter end!
О да бяха мъдри, да разбират това, Да смисляха сетнината си!
30 How should one chase a thousand, and two put ten thousand to flight, except their Rock had sold them, and the LORD had shut them up?
Как би могъл един да прогони хиляда, И двама да обърнат в бяг десет хиляди, Ако канарата им не би ги предала, И Господ не би ги предал!
31 For their rock is not as our Rock, even our enemies themselves being judges.
Защото тяхната канара не е като нашата Канара; И самите ни неприятели нека съдят за това.
32 For their vine is of the vine of Sodom, and of the fields of Gomorrah: their grapes are grapes of gall, their clusters are bitter:
Понеже тяхната лоза е от содомската лоза И от гоморските ниви; Гроздето им е грозде отровно, Гроздовете им са горчиви;
33 Their wine is the poison of dragons, and the cruel venom of asps.
Виното им е отрова змийска И мъчителна отрова аспидова.
34 Is not this laid up in store with me, and sealed up among my treasures?
Това не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми?
35 To me belongeth vengeance, and recompence; their foot shall slide in due time: for the day of their calamity is at hand, and the things that shall come upon them make haste.
На Мене принадлежи възмездието и въздаянието; Ногата им с време ще се подплъзне; Защото близо е денят на погиването им, И приготвеното за тях наближава.
36 For the LORD shall judge his people, and repent for his servants, when he seeth that their power is gone, and there is none shut up, or left.
Защото Господ ще съди людете Си И ще пожали слугите Си, Когато види, че изчезна силата им, И че не остана никой, затворен или свободен.
37 And he shall say, Where are their gods, their rock in whom they trusted,
И ще рече: Где са боговете им, Канарата, на която уповаваха,
38 Which ate the fat of their sacrifices, and drank the wine of their drink offerings? let them rise up and help you, and be your protection.
Които ядяха тлъстината на жертвите им, Пиеха виното на възлиянията им? Та нека станат и ви помогнат Нека ви бъдат закрила.
39 See now that I, even I, am he, and there is no god with me: I kill, and I make alive; I wound, and I heal: neither is there any that can deliver out of my hand.
Вижте сега, че Аз съм Аз, И освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; И няма кой да избавя от ръката Ми.
40 For I lift up my hand to heaven, and say, I live for ever.
Защото дигам ръката Си към небето И казвам: Заклевам се във вечния Си живот.
41 If I shall whet my glittering sword, and my hand take hold on judgment; I will render vengeance to my enemies, and will reward them that hate me.
Че, ако изостря лъскавия си меч И туря ръката Си на съдба, Ще въздам на враговете Си, И ще сторя възмездие на ненавистниците Си.
42 I will make my arrows drunk with blood, and my sword shall devour flesh; and that with the blood of the slain and of the captives, from the beginning of revenges upon the enemy.
Ще упоя стрелите си с кръв, И мечът Ми ще яде меса С кръвта на убитите и на пленените, На чело с вражеските първенци.
43 Rejoice, O ye nations, with his people: for he will avenge the blood of his servants, and will render vengeance to his adversaries, and will be merciful to his land, and to his people.
Развеселете се, народи, с людете Му; Защото ще въздаде на противниците Си, И ще направи умилостивение за земята Си, за людете Си.
44 And Moses came and spoke all the words of this song in the ears of the people, he, and Hoshea the son of Nun.
И Моисей дойде, той и Исус Навиевият син, та изговори всичките думи на тая песен на всеослушание пред людете.
45 And Moses finished speaking all these words to all Israel:
И като свърши Моисей да говори всички тия думи на целия Израил, рече им:
46 And he said to them, Set your hearts to all the words which I testify among you this day, which ye shall command your children to observe to do, all the words of this law.
Обърнете сърцата си към всички тия думи, които днес ви заявявам, за които да заръчате и на чадата си да внимават да вършат всичките думи на тоя закон.
47 For it is not a vain thing for you; because it is your life: and through this thing ye shall prolong your days in the land, where ye go over Jordan to possess it.
Защото за вас това не е празно нещо; понеже то е животът ви, и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Иордан, за да я завладеете.
48 And the LORD spoke to Moses that same day, saying,
В същия ден Господ говори на Моисея, казвайки:
49 Go up to this mountain Abarim, to mount Nebo, which is in the land of Moab, that is opposite Jericho; and behold the land of Canaan, which I give to the children of Israel for a possession:
Възкачи се на тая аваримска планина, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Ерихон, и разгледай Ханаанската земя, който Аз давам на израилтяните за притежание;
50 And die in the mount where thou goest, and be gathered to thy people; as Aaron thy brother died in mount Hor, and was gathered to his people:
и умри на планината, на който се възкачваш, и прибери се при людете си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при людете си;
51 Because ye trespassed against me among the children of Israel at the waters of Meribah-Kadesh, in the wilderness of Zin; because ye sanctified me not in the midst of the children of Israel.
защото не Ми се покорихте между израилтяните при водите на Мерива Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте всред израилтяните.
52 Yet thou shalt see the land before thee; but thou shalt not go there to the land which I give the children of Israel.
За това, отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш, в земята, който давам на израилтяните.
