Acts 7
1 Then said the high priest, Are these things so?
О и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост преди Египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.
2 And he said, Men, brethren, and fathers, hearken; The God of glory appeared to our father Abraham, when he was in Mesopotamia, before he dwelt in Haran,
А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраама когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече,
3 And said to him, Depart from thy country, and from thy kindred, and come into the land which I shall show thee.
О И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.
4 Then he came from the land of the Chaldeans, and dwelt in Haran: and from there, when his father was dead, he removed him into this land, in which ye now dwell.
Тогава той излезе от Халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тая земя, в която вие сега живеете.
5 And he gave him no inheritance in it, no, not so much as to set his foot on: yet he promised that he would give it to him for a possession, and to his offspring after him, when as yet he had no child.
И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо.
6 And God spoke in this way, That his offspring should sojourn in a foreign land; and that they should bring them into bondage, and oppress them four hundred years.
И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, дето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.
7 And the nation to whom they shall be in bondage will I judge, said God: and after that they shall come forth, and serve me in this place.
Но аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват: и подир това ще излязат и ще ми служат на това място.
8 And he gave him the covenant of circumcision: and so Abraham begat Isaac, and circumcised him the eighth day; and Isaac begat Jacob; and Jacob begat the twelve patriarchs.
И му даде в завет обрязването; и така Авраам роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаака роди Якова, а Яков дванадесетте патриарси.
9 And the patriarchs, moved with envy, sold Joseph into Egypt: but God was with him,
А патриарсите завидяха на Йосифа та го продадоха в Египет; Бог обаче беше с него,
10 And delivered him from all his afflictions, and gave him favour and wisdom in the sight of Pharaoh king of Egypt; and he made him governor over Egypt and all his house.
и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.
11 Now there came a famine over all the land of Egypt and Canaan, and great affliction: and our fathers found no sustenance.
И настана глад по цялата Египетска и Ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.
12 But when Jacob heard that there was grain in Egypt, he sent out our fathers first.
А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;
13 And at the second time Joseph was made known to his brethren; and Joseph’s kindred was made known to Pharaoh.
и на втория път Йосиф се опозна на братята си, и Йосифовия род стана известен на Фараона.
14 Then Joseph sent, and called his father Jacob to him, and all his kindred, seventy and five souls.
Йосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души.
15 So Jacob went down into Egypt, and died, he, and our fathers,
И тъй Яков слезе в Египет, дето умря, той и бащите ни;
16 And were carried over into Shechem, and laid in the sepulchre that Abraham bought for a sum of money of the sons of Emmor the father of Shechem.
и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора.
17 But when the time of the promise drew near, which God had sworn to Abraham, the people grew and multiplied in Egypt,
А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете бяха нарасли и се умножили в Египет,
18 Till another king arose, who knew not Joseph.
докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосифа.
19 The same dealt treacherously with our kindred, and oppressed our fathers, so that they cast out their young children, to the end they might not live.
Той с коварно постъпване против нашия род дотолкова притесняваше бащите ни, щото да хвърля децата им за да не остават живи.
20 In which time Moses was born, and was exceeding fair, and nourished in his father’s house three months:
В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете, и когото храниха три месеца в бащиния му дом.
21 And when he was cast out, Pharaoh’s daughter took him up, and nourished him for her own son.
И когато го хвърлиха, фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.
22 And Moses was learned in all the wisdom of the Egyptians, and was mighty in words and in deeds.
И Моисей биде научен на всичката Египетска мъдрост; и бе силен в слово и в дело.
23 And when he was full forty years old, it came into his heart to visit his brethren the children of Israel.
А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си Изриляните.
24 And seeing one of them suffer wrong, he defended him, and avenged him that was oppressed, and smote the Egyptian:
И бидейки, един от тях онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази Египтянина.
25 For he supposed his brethren to understand that God by his hand would deliver them: but they understood not.
мислейки, че братята му ще разберат какво Бог чрез негова ръка им дава избавление; но те не разбраха.
26 And the next day he showed himself to them as they were fighting, and would have constrained them to be at peace again, saying, Sirs, ye are brethren; why do ye wrong one to another?
На утрешния ден той им се яви когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза, Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един, друг?
27 But he that did his neighbour wrong thrust him away, saying, Who made thee a ruler and a judge over us?
А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече, Кой те е поставил началник и съдия над нас?
28 Wilt thou kill me, as thou didst the Egyptian yesterday?
И мене ли искаш да убиеш както уби вчера Египтянина?
29 Then Moses fled at this saying, and was a stranger in the land of Midian, where he begat two sons.
Поради тая дума, Мойсей побягна, и стана пришелец в Мадиамската земя, дето роди двама сина.
30 And when forty years had passed, there appeared to him in the wilderness of mount Sinai an angel of the Lord in a flame of fire in a bush.
И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел [Господен] в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.
31 When Moses saw it, he wondered at the sight: and as he drew near to behold it, the voice of the Lord came to him,
А Мойсей, като видя гледката, почуди и се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господ,
32 Saying, I am the God of thy fathers, the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob. Then Moses trembled, and dared not behold.
"Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков, и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.
33 Then said the Lord to him, Put off thy shoes from thy feet: for the place where thou standest is holy ground.
И Господ му рече, "изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.
34 I have seen, I have seen the affliction of my people who are in Egypt, and I have heard their groaning, and am come down to deliver them. And now come, I will send thee into Egypt.
Видях, видях злостраданието на людете, които са в Египет, чух стенанието им, слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет".
35 This Moses whom they refused, saying, Who made thee a ruler and a judge? the same did God send to be a ruler and a deliverer by the hand of the angel who appeared to him in the bush.
Този Моисей, когото бяха отказали да приемат като му рекоха, Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител.
36 He brought them out, after he had showed wonders and signs in the land of Egypt, and in the Red sea, and in the wilderness forty years.
Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море, и в пустинята през четиридесет години.
37 This is that Moses, who said to the children of Israel, A prophet shall the Lord your God raise up to you of your brethren, like me; him shall ye hear.
Това е същия Моисей, който рече на израиляните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна и мене".
38 This is he, that was in the church in the wilderness with the angel who spoke to him on the mount Sinai, and with our fathers: who received the living oracles to give to us:
Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас;
39 Whom our fathers would not obey, but thrust him from them, and in their hearts turned back again into Egypt,
когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет,
40 Saying to Aaron, Make us gods to go before us: for as for this Moses, who brought us out of the land of Egypt, we know not what is become of him.
казвайки на Аарона, "Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана".
41 And they made a calf in those days, and offered sacrifice to the idol, and rejoiced in the works of their own hands.
И през ония дни те си направиха теле, и принесоха жертва на идола, и се веселяха в това, което техните ръце бяха направили.
42 Then God turned, and gave them up to worship the host of heaven; as it is written in the book of the prophets, O ye house of Israel, have ye offered to me slain beasts and sacrifices for forty years in the wilderness?
Затова Бог се отвърна от тях, и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: - "Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви Четиридесет години в пустинята?
43 Yea, ye took up the tabernacle of Molech, and the star of your god Remphan, figures which ye made to worship them: and I will carry you away beyond Babylon.
Напротив, носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Рефана, Изображенията, които си направихте за да им се кланяте; Затова ще ви преселя оттатък Вавилон".
44 Our fathers had the tabernacle of testimony in the wilderness, as he had appointed, speaking to Moses, that he should make it according to the fashion that he had seen.
Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда оня, който каза на Мойсея да я направи по образа който бе видял;
45 Which also our fathers that came after brought in with Joshua into the possession of the Gentiles, whom God drove out before the face of our fathers, to the days of David;
която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи: и така стоеше до дните на Давида,
46 Who found favour before God, and desired to find a tabernacle for the God of Jacob.
който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.
47 But Solomon built for him an house.
А Соломон му построи дом.
48 Yet the most High dwelleth not in temples made with hands; as saith the prophet,
Но всевишния не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророка:
49 Heaven is my throne, and earth is my footstool: what house will ye build for me? saith the Lord: or what is the place of my rest?
"Небето ми е престол, А земята е мое подножие; Какъв дом ще построите за мене? Казва Господ, Или какво е мястото за моя покой?"
50 Hath not my hand made all these things?
Не направи ли моята ръка всичко това?
51 Ye stiff-necked and uncircumcised in heart and ears, ye do always resist the Holy Spirit: as your fathers did, so do ye.
Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие.
52 Which of the prophets have not your fathers persecuted? and they have slain them who showed before of the coming of the Just One; of whom ye have been now the betrayers and murderers:
Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на тогова Праведника, на когото вие сега станахте предатели и убийци,
53 Who have received the law by the disposition of angels, and have not kept it.
вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.
54 When they heard these things, they were cut to the heart, and they gnashed on him with their teeth.
А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд, и те скърцаха със зъби на него.
55 But he, being full of the Holy Spirit, looked up steadfastly into heaven, and saw the glory of God, and Jesus standing on the right hand of God,
А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога;
56 And said, Behold, I see the heavens opened, and the Son of man standing on the right hand of God.
И Рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.
57 Then they cried out with a loud voice, and stopped their ears, and ran upon him with one accord,
Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.
58 And cast him out of the city, and stoned him: and the witnesses laid down their clothes at a young man’s feet, whose name was Saul.
И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел.
59 And they stoned Stephen, calling upon God, and saying, Lord Jesus, receive my spirit.
И хвърлиха камъни върху Стефана, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.
60 And he kneeled down, and cried with a loud voice, Lord, lay not this sin to their charge. And when he had said this, he fell asleep.
И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.
