Acts 20
1 And after the uproar had ceased, Paul called to him the disciples, and embraced them, and departed to go into Macedonia.
След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.
2 And when he had gone over those parts, and had given them much exhortation, he came into Greece,
И като мина през ония места та увеща учениците с много думи, дойде в Гърция.
3 And there abode three months. And when the Jews laid wait for him, as he was about to sail into Syria, he purposed to return through Macedonia.
И като преседя там три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония,
4 And there accompanied him into Asia Sopater of Berea; and of the Thessalonians, Aristarchus and Secundus; and Gaius of Derbe, and Timothy; and of Asia, Tychicus and Trophimus.
И придружиха го до Азия Берянина Сосипатър Пиров, и от Солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.
5 These going before tarried for us at Troas.
А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;
6 And we sailed away from Philippi after the days of unleavened bread, and came to them to Troas in five days; where we abode seven days.
и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дена дойдохме при тях в Троада, дето преседяхме седем дена.
7 And upon the first day of the week, when the disciples came together to break bread, Paul preached to them, ready to depart on the next day; and continued his speech until midnight.
И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.
8 And there were many lights in the upper chamber, where they were gathered together.
И имаше много светила в горната стая, дето бяхме събрани.
9 And there sat in a window a certain young man named Eutychus, having fallen into a deep sleep: and as Paul was long preaching, he sunk down with sleep, and fell from the third loft, and was taken up dead.
И едно момче, на име Ефтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.
10 And Paul went down, and fell on him, and embracing him said, Trouble not yourselves; for his life is in him.
Но Павел слезе и, като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.
11 When he had come up again, and had broken bread, and eaten, and talked a long while, even till break of day, so he departed.
След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.
12 And they brought the young man alive, and were not a little comforted.
А момчето доведоха живо, и не малко се утешиха.
13 And we went before to a ship, and sailed to Assos, there intending to take in Paul: for so he had appointed, intending himself to go on foot.
А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, дето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.
14 And when he met with us at Assos, we took him in, and came to Mitylene.
И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.
15 And we sailed from there, and came the next day opposite Chios; and the next day we arrived at Samos, and tarried at Trogyllium; and the next day we came to Miletus.
И оттам като отплувахме, на утрешния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.
16 For Paul had determined to sail by Ephesus, because he would not spend the time in Asia: for he hastened, if it were possible for him, to be at Jerusalem the day of Pentecost.
Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесятницата.
17 And from Miletus he sent to Ephesus, and called the elders of the church.
А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери.
18 And when they had come to him, he said to them, Ye know, from the first day that I came into Asia, after what manner I have been with you at all seasons,
И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден когато стъпих в Азия, прекарах всичкото време между вас
19 Serving the Lord with all humility of mind, and with many tears, and trials, which befell me by the lying in wait of the Jews:
в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи, и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;
20 And how I kept back nothing that was profitable to you, but have shown you, and have taught you publicly, and from house to house,
как не се посвених да ви изява всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и къщите,
21 Testifying both to the Jews, and also to the Greeks, repentance toward God, and faith toward our Lord Jesus Christ.
като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.
22 And now, behold, I go bound in the spirit to Jerusalem, not knowing the things that shall befall me there:
И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,
23 Except that the Holy Spirit testifieth in every city, saying that bonds and afflictions await me.
освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че вързвания и скърби ме очакват.
24 But none of these things move me, neither count I my life dear to myself, so that I may finish my course with joy, and the ministry, which I have received from the Lord Jesus, to testify the gospel of the grace of God.
Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам пътя си и служенето, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.
25 And now, behold, I know that ye all, among whom I have gone preaching the kingdom of God, shall see my face no more.
И сега, ето, аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.
26 Therefore I testify to you this day, that I am pure from the blood of all men.
Затова, свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;
27 For I have not shunned to declare to you all the counsel of God.
защото не се посвених да ви изява всичката Божия воля.
28 Take heed therefore to yourselves, and to all the flock, over which the Holy Spirit hath made you overseers, to feed the church of God, which he hath purchased with his own blood.
Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която той придоби със собствената си кръв.
29 For I know this, that after my departure grievous wolves shall enter in among you, not sparing the flock.
Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;
30 Also from your own selves shall men arise, speaking perverse things, to draw away disciples after them.
и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.
31 Therefore watch, and remember, that by the space of three years I ceased not to warn every one night and day with tears.
Затова, бдете, и помнете, че за три години, дене и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.
32 And now, brethren, I commend you to God, and to the word of his grace, which is able to build you up, and to give you an inheritance among all them who are sanctified.
И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.
33 I have coveted no man’s silver, or gold, or apparel.
Никому среброто или златото или облеклото не съм пожелал.
34 Yea, ye yourselves know, that these hands have ministered to my necessities, and to them that were with me.
Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене.
35 I have shown you all things, that so labouring ye ought to support the weak, and to remember the words of the Lord Jesus, that he said, It is more blessed to give than to receive.
Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса, как той е казал, По-блажено е да дава човек отколкото да приема.
36 And when he had thus spoken, he kneeled down, and prayed with them all.
Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.
37 And they all wept bitterly, and fell on Paul’s neck, and kissed him,
И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха.
38 Sorrowing most of all for the words which he spoke, that they should see his face no more. And they accompanied him to the ship.
наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
