Psalms 74
1 A maschil of Asaph. God, why have you rejected us forever? Why does your anger burn against the sheep of your pasture?
Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
2 Call to mind your people, whom you purchased in ancient times, the tribe whom you have redeemed to be your own heritage, and Mount Zion, where you live.
Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Come look at the complete ruins, all the damage that the enemy has done in the holy place.
Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 Your adversaries roared in the middle of your appointed place; they set up their battle flags.
Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5 They hacked away with axes as in a thick forest.
Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6 They smashed and broke down all the engravings; they broke them with axes and hammers.
И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 They set your sanctuary on fire; they desecrated where you live, knocking it to the ground.
Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
8 They said in their hearts, “We will destroy them all.” They burned up all of your meeting places in the land.
Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 We do not see any more signs; there is no prophet any more, and no one among us knows how long this will last.
Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
10 How long, God, will the enemy throw insults at you? Will the enemy blaspheme your name forever?
До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11 Why do you hold back your hand, your right hand? Take your right hand from your garment and destroy them.
Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
12 Yet God has been my king from ancient times, bringing salvation on the earth.
А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13 You divided the sea by your strength; you smashed the heads of the sea monsters in the waters.
Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 You crushed the heads of leviathan; you fed him to those living in the wilderness.
Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15 You broke open springs and streams; you dried up flowing rivers.
Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
16 The day is yours, and the night is yours also; you set the sun and moon in place.
Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 You have set all the borders of the earth; you have made summer and winter.
Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18 Call to mind how the enemy hurled insults at you, Yahweh, and that a foolish people has blasphemed your name.
Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19 Do not give the life of your dove to a wild animal. Do not forget forever the life of your oppressed people.
Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
20 Remember your covenant, for the dark regions of the land are full of places of violence.
Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 Do not let the oppressed be turned back in shame; let the poor and oppressed praise your name.
Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22 Arise, God; defend your own honor; call to mind how fools insult you all day long.
Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 Do not forget the voice of your adversaries or the uproar of those who continually defy you.
Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
