Mark 4
1 Again he began to teach beside the sea, and a large crowd gathered around him. He stepped into a boat that was on the sea, and he sat down in it. The whole crowd was on the shore beside the sea.
О И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
2 He taught them many things in parables, and in his teaching, this is what he said to them.
И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:
3 “Listen, the farmer went out to sow his seed.
Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.
4 As he sowed, some seed fell on the road, and the birds came and devoured it.
И когато сееше, някой зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 Other seed fell on the rocky ground, where it did not have much soil. Immediately it sprang up, because it did not have deep soil.
Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 But when the sun rose, the plants were scorched, and because they had no root, they dried up.
а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 Other seed fell among the thorn plants. The thorn plants grew up and choked it, and it did not produce a crop.
И други паднаха между тръните; и тръните порастнаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.
8 Other seed fell into good soil and it produced a crop growing up and increasing thirty, sixty, and even a hundred times.”
А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.
9 Then he said, “Whoever has ears to hear, let him hear!”
И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
10 When Jesus was alone, those who were close to him and with the twelve asked him about the parables.
И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
11 He said to them, “To you is given the mystery of the kingdom of God. But to those outside everything is in parables,
И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;
12 so that when they look, yes they look, but do not see, and so that when they hear, yes they hear, but do not understand, or else they would turn and God would forgive them.”
тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи, да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].
13 Then he said to them, “Do you not understand this parable? How then will you understand all the other parables?
И казва им: Не разбирате ли тая притча? А как ще разберете всичките притчи?
14 The farmer who sows his seed is the one who sows the word.
Сеячът сее словото.
15 These are the ones that fall beside the road, where the word was sown, but when they hear it, Satan immediately comes and takes away the word that was sown in them.
А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.
16 These are the ones that are sown on rocky ground, who, when they hear the word, immediately receive it with joy.
Също и посеяното на канаристите места са тия които, като чуят словото, веднага с радост го приемат;
17 They have no root in themselves, but endure for a short time. Then tribulation or persecution comes because of the word, and immediately they stumble.
нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.
18 The others are the ones that were sown among the thorns. They hear the word,
Посеяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;
19 but the cares of the world, the deceitfulness of riches, and the desires of other things enter in and choke the word, and it does not produce a crop. (aiōn g165)
а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно. (aiōn g165)
20 Then those that were sown in the good soil are the ones who hear the word and receive it, and they produce crops—thirty, sixty, or a hundred times what was sown.”
А посеяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.
21 Jesus said to them, “Do you bring a lamp inside the house to put it under a basket, or under the bed? You bring it in and you put it on a lampstand.
И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?
22 For nothing is hidden that will not be known, and nothing is secret that will not come out into the open.
Защото няма нещо тайно, освен за да се яви; нито е имало нещо спотаено, освен за да излезе наяве.
23 If anyone has ears to hear, let him hear!”
Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
24 He said to them, “Pay attention to what you hear, for the measure you use will be measured to you, and more will be added to you.
Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, ще ви се отмери, и ще ви се прибави.
25 Because whoever has, to him will be given more, and whoever does not have, even what he has will be taken.”
Защото който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
26 He also said, “The kingdom of God is like a man who sows his seed on the ground.
И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята;
27 He sleeps at night and gets up by day, and the seed sprouts and grows, though he does not know how.
и спи, и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.
28 The earth bears grain by itself: First the blade, then the ear, then the mature grain in the ear.
Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.
29 When the crop is ripe, he immediately sends in the sickle because the harvest has come.”
А когато узрее плодът, начаса изпраща сърпа, защото е настанала жетва.
30 Again he said, “To what can we compare the kingdom of God, or what parable can we use to explain it?
При това каза: На какво да уприличим Божието царство? Или с каква притча да го представим?
31 It is like a mustard seed which, when it is sown, is the smallest of all the seeds on earth.
То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;
32 Yet, when it is sown, it grows and becomes greater than all the garden plants, and it forms large branches, so that the birds of heaven can make their nests in its shade.”
но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.
33 With many parables like this he spoke the word to them, as much as they were able to understand,
С много такива притчи им прогласяше словото, според както можеха да слушат.
34 and he did not speak to them without a parable. But when he was alone, he explained everything to his own disciples.
А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
35 On that day, when evening had come, he said to them, “Let us go over to the other side.”
И в същия ден, когато се свечери, Исус им казва: Да минем на отвъдната страна.
36 So they left the crowd, taking Jesus with them, just as he was, in the boat. There were other boats going along with him.
И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.
37 Just then a violent windstorm arose and the waves were breaking into the boat so that the boat was almost full of water.
И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.
38 But Jesus himself was in the stern, asleep on a cushion. They woke him up, saying, “Teacher, do you not care that we are about to die?”
А Той беше в задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! Нима не Те е грижа че загиваме?
39 He got up, rebuked the wind, and said to the sea, “Peace! Be still!” Then the wind ceased, and there was a great calm.
И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.
40 Then he said to them, “Why are you afraid? Do you still not have faith?”
И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?
41 They were filled with great fear and said to one another, “Who then is this, because even the wind and the sea obey him?”
И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е, прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?
