< Lamentations 5 >

1 Remember, Yahweh, what has happened to us; look and see our disgrace.
Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2 Our inheritance has been turned over to strangers; our houses to foreigners.
Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3 We have become orphans, the fatherless, and our mothers are like widows.
Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4 We must pay silver for the water we drink, and we must pay silver to get our own wood.
Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5 Those who are coming after us are close behind us; we are weary and we can find no rest.
Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
6 We have given ourselves to Egypt and to Assyria to get enough food.
Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 Our fathers sinned, and they are no more, and we bear their iniquities.
Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8 Slaves rule over us, and there is no one to deliver us from their hand.
Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9 We get our bread only by risking our lives, because of the sword in the wilderness.
Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
10 Our skin has grown as hot as an oven because of the burning heat of hunger.
Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11 Women are raped in Zion, and virgins in the cities of Judah.
Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12 Princes are hung up by their own hands, and no honor is shown to the elders.
Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13 Young men are forced to grind grain with a millstone, and boys stagger under heavy loads of wood.
Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
14 The elders have left the city gate, and the young men have left their music.
Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15 The joy of our heart has ceased and our dancing has turned into mourning.
Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16 The crown has fallen from our head; woe to us, for we have sinned!
Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17 For this our heart has become sick, for these things our eyes grow dim
Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
18 for Mount Zion lies desolate, with jackals prowling over it.
Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19 But you, Yahweh, reign forever, and you will sit upon your throne from generation to generation.
Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
20 Why do you forget us forever? Why do you forsake us for so many days?
Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21 Restore us to yourself, Yahweh, and we will be restored. Renew our days as they were long ago—
Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
22 unless you have utterly rejected us and you are angry with us beyond measure.
Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.

< Lamentations 5 >