Lamentations 3
1 I am a man who has seen misery under the rod of Yahweh's fury.
Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
2 He drove me away and caused me to walk in darkness rather than light.
Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
3 Surely he turned his hand against me again and again, the whole day long.
Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
4 He made my flesh and my skin waste away; he broke my bones.
Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
5 He built up siege works against me, and surrounded me with bitterness and hardship.
Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
6 He made me live in dark places, like those who died long ago.
Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
7 He built a wall around me and I cannot escape. He made my chains heavy
Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
8 and though I call out and cry for help, he shut out my prayer.
Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
9 He blocked my path with a wall of hewn stone; he made my paths crooked.
Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
10 He is like a bear waiting to ambush me, a lion in hiding;
Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
11 he turned aside my paths, he has made me desolate.
Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
12 He bent his bow and set me as a target for his arrow.
Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
13 He pierced my kidneys with the arrows of his quiver.
Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
14 I became a laughingstock to all my people, the object of their taunting all day long.
Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
15 He filled me with bitterness and forced me to drink wormwood.
Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
16 He has made my teeth grind with gravel, and he made me cower in the ashes.
При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
17 My soul is deprived of peace; I have forgotten what happiness is.
Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
18 So I say, “My endurance has perished and so has my hope in Yahweh.”
И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
19 Remember my affliction and my wanderings, the wormwood and bitterness.
Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
20 I continually remember it and I am bowed down within me.
Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
21 But I call this to mind and therefore I have hope:
Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
22 The steadfast love of Yahweh never ceases and his compassions never end,
Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
23 they are new every morning; your faithfulness is great.
Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
24 “Yahweh is my inheritance,” I said, therefore I will hope in him.
Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
25 Yahweh is good to those who wait for him, to the one who seeks him.
Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
26 It is good to wait silently for the salvation of Yahweh.
Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
27 It is good for a man that he bear the yoke in his youth.
Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
28 Let him sit alone in silence, when it is laid upon him.
Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
29 Let him put his mouth in the dust—there may yet be hope.
Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
30 Let him offer his cheek to the one who strikes him, and let him be filled to the full with reproach.
Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
31 For the Lord will not reject us forever,
Защото Господ не отхвърля до века.
32 but though he causes grief, he will have compassion according to the abundance of his steadfast love.
Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
33 For he does not afflict from his heart or torment the children of mankind.
Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
34 To crush underfoot all the prisoners of the earth,
Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
35 to deny a man justice in the presence of the Most High,
Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
36 to deny justice to a person—the Lord would not approve such things!
Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
37 Who has spoken and it came to pass, unless the Lord decreed it?
Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
38 Is it not from the mouth of the Most High that both calamities and the good come?
Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
39 How can any person alive complain? How can a person complain about the punishment for his sins?
Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
40 Let us examine our ways and test them, and let us return to Yahweh.
Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
41 Let us lift up our hearts and our hands to God in the heavens:
Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
42 “We have transgressed and rebelled, and you have not forgiven.
Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
43 You have covered yourself with anger and pursued us, you have killed and you have not spared.
Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
44 You have covered yourself with a cloud so that no prayer can pass through.
Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
45 You have made us like filthy scum and refuse among the nations.
Направил си ни като помия и смет всред племената.
46 All our enemies curse us,
Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
47 panic and pitfall have come upon us, ruin and destruction.
Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
48 My eyes flow with streams of tears because my people are destroyed.
Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
49 My eyes will shed tears without ceasing, without relief,
Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
50 until Yahweh from heaven looks down and sees.
Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
51 My eyes cause me grief because of all the daughters of my city.
Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
52 I have been hunted like a bird by those who were my enemies; they hunted me without a reason.
Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
53 They cast me into a pit and they threw a stone on me,
Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
54 and they caused waters to overflow, covering my head. I said, 'I have been cut off!'
Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
55 I called on your name, Yahweh, from the depths of the pit.
Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
56 You heard my voice when I said, 'Do not close your ear to my cry for help.'
Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
57 You came near on the day I called on you; you said, 'Do not fear.'
Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
58 Lord, you defended my case, you saved my life!
Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
59 Yahweh, you have seen the wrong they have done to me; judge my case.
Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
60 You have seen their insults, all their plots against me—
Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
61 You have heard their scorn, Yahweh, and all their plans regarding me.
Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
62 The lips and the accusations of my enemies come against me all the day.
Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
63 Look at how they sit and then rise up; they mock me with their songs.
Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
64 Pay back to them, Yahweh, according to what they have done.
Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
65 You will let their hearts be shameless! May your condemnation be upon them!
Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
66 You pursue them in anger and destroy them from under the heavens, Yahweh!”
Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
