Job 9
1 Then Job answered and said,
А Иов в отговор рече:
2 “I truly know that this is so. But how can a person be in the right with God?
Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
3 If he wants to argue with God, he cannot answer him once in a thousand times.
Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
4 God is wise in heart and mighty in strength; who has ever hardened himself against him and succeeded?—
Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
5 he who removes the mountains without warning anyone when he overturns them in his anger—
Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
6 he who shakes the earth out of its place and sets its supports trembling.
Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
7 It is the same God who tells the sun not to rise, and it does not, and who covers up the stars,
Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
8 who by himself stretches out the heavens and tramples down the waves of the sea,
Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
9 who makes the Bear, Orion, the Pleiades, and the constellations of the south.
Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
10 He does great and unsearchable things, and wonderful things that cannot be counted.
Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
11 See, he goes by me, and I do not see him; he passes on also, but I do not perceive him.
Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
12 If he takes something away, who can stop him? Who can say to him, 'What are you doing?'
Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
13 God will not withdraw his anger; the helpers of Rahab bow beneath him.
Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
14 How much less could I answer him, could I choose words to reason with him?
Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
15 Even if I were righteous, I could not answer him; I could only plead for mercy with my judge.
Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
16 Even if I called and he answered me, I would not believe that he was listening to my voice.
Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
17 For he breaks me with a tempest and multiplies my wounds without cause.
Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
18 He does not allow me to regain my breath; but he fills me with bitterness.
Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
19 If it is a matter of strength, behold, he is mighty! If it is a matter of justice, who can summon him?
Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
20 Though I am in the right, my own mouth would condemn me; and though I am blameless, my words would prove me to be guilty.
Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
21 I am blameless, but I do not care any more about myself; I despise my own life.
Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
22 It makes no difference, which is why I say that he destroys blameless people and wicked people together.
Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
23 When a whip suddenly kills, he mocks the despair of the innocent.
Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
24 The earth is given into the hand of wicked people; God covers the faces of its judges. If it is not he who does it, then who is it?
Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
25 My days are swifter than a running messenger; my days flee away; they see no good anywhere.
А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
26 They are as fast as papyrus reed boats, and as fast as the eagle that swoops down on its victim.
Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
27 If I said that I would forget about my complaints, that I would take off my sad face and be happy,
Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
28 I would be afraid of all my sorrows because I know that you will not consider me innocent.
В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
29 I will be condemned; why, then, should I try in vain?
Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
30 If I washed myself with snow water and made my hands ever so clean,
Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
31 God would plunge me in a ditch, and my own clothes would be disgusted with me.
Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32 For God is not a man, as I am, that I could answer him, that we could come together in court.
Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
33 There is no judge between us who might lay his hand upon us both.
Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
34 There is no other judge who could take God's rod off me, who could keep his terror from frightening me.
Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
35 Then would I speak up and not fear him. But as things are now, I cannot do that.
Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
