< Job 4 >

1 Then Eliphaz the Temanite answered and said,
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
2 If anyone tries to speak with you, will you be impatient? But who can stop himself from speaking?
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3 See, you have instructed many; you have strengthened weak hands.
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 Your words have supported him who was falling; you have made feeble knees firm.
Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
5 But now trouble has come to you, and you are weary; it touches you, and you are troubled.
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 Is not your fear your confidence, and the integrity of your ways your hope?
В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 Think about this, please: Who has ever perished when innocent? Or when were the upright people ever cut off?
Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
8 According to what I have seen, those who plow iniquity and sow trouble reap it.
До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 By the breath of God they perish; by the blast of his anger they are consumed.
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 The roaring of the lion, the voice of the fierce lion, the teeth of the young lions—they are broken.
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 The old lion perishes for lack of victims; the cubs of the lioness are scattered everywhere.
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 Now a certain matter was secretly brought to me, and my ear received a whisper about it.
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13 Then came thoughts from visions in the night, when deep sleep falls on people.
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14 It was at night when fear and trembling came upon me, and all my bones shook.
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15 Then a spirit passed before my face, and the hair of my flesh stood up.
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 The spirit stood still, but I could not discern its appearance. A form was before my eyes; there was silence, and I heard a voice that said,
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
17 “Can a mortal man be more righteous than God? Can a man be more pure than his Maker?
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
18 See, if God puts no trust in his servants; if he accuses his angels of folly,
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
19 how much more is this true of those who live in houses of clay, whose foundation is in the dust, who are crushed sooner than a moth?
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20 Between morning and evening they are destroyed; they perish forever without anyone noticing them.
Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
21 Are not their tent cords plucked up among them? They die; they die without wisdom.
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.

< Job 4 >