Job 39
1 Do you know at what time the wild goats in the rocks bear their young? Can you watch when the deer are having their fawns?
Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
2 Can you count the months that they gestate? Do you know the time when they bear their young?
Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
3 They crouch down and birth their young, and then they finish their labor pains.
Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
4 Their young ones become strong and grow up in the open fields; they go out and do not come back again.
Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
5 Who let the wild donkey go free? Who has untied the bonds of the swift donkey,
Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
6 whose home I have made in the Arabah, his house in the salt land?
За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
7 He laughs in scorn at the noises in the city; he does not hear the driver's shouts.
Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
8 He roams over the mountains as his pastures; there he looks for every green plant to eat.
Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
9 Will the wild ox be happy to serve you? Will he consent to stay by your manger?
Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
10 Can you use ropes to hold the wild ox in the furrows? Will he harrow the valleys as he follows after you?
Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
11 Will you trust him because his strength is great? Will you leave your work to him to do?
Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
12 Will you depend on him to bring your grain home, to gather the grain for your threshing floor?
Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
13 The wings of the ostrich wave proudly, but are they the pinions and plumage of love?
Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
14 For she leaves her eggs on the earth, and she lets them keep warm in the dust;
Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
15 she forgets that a foot might crush them or that a wild beast might trample them.
А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
16 She deals roughly with her young ones as if they were not hers; she does not fear that her labor might have been in vain,
Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
17 because God has deprived her of wisdom and has not given her any understanding.
Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
18 When she runs swiftly, she laughs in scorn at the horse and its rider.
Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
19 Have you given the horse his strength? Did you clothe his neck with his flowing mane?
Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
20 Have you ever made him jump like a locust? The majesty of his snorting is fearsome.
Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
21 He paws in might and rejoices in his strength; he rushes out to meet the weapons.
Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
22 He mocks fear and is not dismayed; he does not turn back from the sword.
Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
23 The quiver rattles against his flank, along with the flashing spear and the javelin.
Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
24 He swallows up ground with fierceness and rage; at the trumpet's sound, he cannot stand in one place.
С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
25 Whenever the trumpet sounds, he says, 'Aha!' He smells the battle from far away— the thunderous shouts of the commanders and the outcries.
Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
26 Is it by your wisdom that the hawk soars, that he stretches out his wings for the south?
Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
27 Is it at your orders that the eagle mounts up and makes his nest in high places?
При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
28 He lives on cliffs and makes his home on the peaks of cliffs, a stronghold.
Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
29 From there he searches for victims; his eyes see them from very far away.
От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
30 His young also drink up blood; where killed people are, there he is.”
И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
