Job 3
1 After this, Job opened his mouth and cursed the day he was born.
След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
2 He said,
Иов, проговаряйки, рече:
3 “May the day on which I was born perish, the night that said, 'A boy has been conceived.'
Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
4 May that day be dark; may not God from above call it to mind, neither may the sun shine on it.
Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
5 May darkness and the shadow of death claim it for their own. May a cloud live over it; may everything that makes the day black truly terrify it.
Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
6 As for that night, may thick darkness seize it. May it not rejoice among the days of the year; may it not come into the number of the months.
Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
7 See, may that night be barren; may no joyful voice come into it.
Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
8 May they curse that day, those who know how to wake up Leviathan.
Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
9 May the stars of that day's dawn be dark. May that day look for light, but find none; neither may it see the eyelids of the dawn,
Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
10 because it did not shut up the doors of my mother's womb, and because it did not hide trouble from my eyes.
Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
11 Why did I not die when I came out from the womb? Why did I not give up my spirit when my mother bore me?
Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
12 Why did her knees welcome me? Why did her breasts receive me so that I should suck?
Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
13 For now I would have been lying down quietly. I would have slept and been at rest
Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
14 with kings and counselors of the earth, who built up tombs for themselves that are now in ruins.
Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
15 Or I would have been lying with princes who once had gold, who had filled their houses with silver.
Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
16 Or perhaps I would have been stillborn, like infants that never see the light.
Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
17 There the wicked cease from trouble; there the weary are at rest.
Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
18 There the prisoners are at ease together; they do not hear the voice of the slave driver.
Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
19 Both small and great people are there; the servant is free from his master there.
Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
20 Why is light given to him who is in misery? Why is life given to the one who is bitter in soul,
Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
21 to one who longs for death without it coming; to one who digs for death more than for hidden treasure?
Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
22 Why is light given to one who rejoices very much and is glad when he finds the grave?
Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
23 Why is light given to a man whose way is hidden, a man whom God has hedged in?
Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
24 For my sighing happens instead of eating; my groaning is poured out like water.
Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
25 For the thing that I feared has come on me; what I was afraid of has come to me.
Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
26 I am not at ease, I am not quiet, and I have no rest; trouble comes instead.”
Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
