Job 29
1 Job resumed speaking and said,
И Иов още продължи беседата си като казваше:
2 “Oh, that I were as I was in the past months when God cared for me,
О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 when his lamp shined on my head, and when I walked through darkness by his light.
Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4 Oh, that I were as I was in the ripeness of my days when the friendship of God was on my tent,
Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 when the Almighty was yet with me, and my children were around me,
Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6 when my way was covered with cream, and the rock poured out for me streams of oil!
Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 When I went out to the city gate, when I sat in my place in the city square,
Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8 the young men saw me and kept their distance from me in respect, and the aged people rose and stood for me.
Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9 The princes used to refrain from talking when I came; they would lay their hand on their mouths.
Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10 The voices of the noblemen were hushed, and their tongue clung to the roof of their mouths.
Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11 For after their ears heard me, they would then bless me; after their eyes saw me, they would then give witness to me and approve of me
Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 because I rescued the one who was poor when he cried out, and the one who had no father when he had no one to help him.
Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 The blessing of him who was about to perish came on me; I caused the widow's heart to sing for joy.
Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14 I put on righteousness, and it clothed me; my justice was like a robe and a turban.
Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 I was eyes to blind people; I was feet to lame people.
Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16 I was a father to needy people; I would examine the case even of one whom I did not know.
Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17 I broke the jaws of the unrighteous man; I plucked the victim out from between his teeth.
Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18 Then I said, 'I will die in my nest; I will multiply my days like the grains of sand.
Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
19 My roots are spread out to the waters, and dew lies all night on my branches.
Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20 The honor in me is always fresh, and the bow of my strength is always new in my hand.'
Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 To me men listened; they waited for me; they stayed silent to hear my advice.
Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 After my words were done, they did not speak again; my speech dropped like water on them.
Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23 They always waited for me as they waited for rain; they opened their mouth wide to drink in my words, as they would do for the latter rain.
За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
24 I smiled on them when they did not expect it; they did not reject the light of my face.
Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
25 I selected their way and sat as their chief; I lived like a king in his army, like one who comforts mourners.
Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
