Job 21
1 Then Job answered and said,
Тогава Иов в отговор рече:
2 “Listen carefully to my words, and let this be the comfort you offer to me.
Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
3 Put up with me, and I also will speak; after I have spoken, mock on.
Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
4 As for me, is my complaint to a person? Why should I not be impatient?
За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
5 Look at me and be astonished, and lay your hand upon your mouth.
Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
6 When I think about my sufferings, I am terrified, and trembling seizes my body.
Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
7 Why do wicked people continue to live, become old, and grow mighty in power?
Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
8 Their descendants are established with them in their sight, and their offspring are established before their eyes.
Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
9 Their houses are safe from fear; neither is the rod of God on them.
Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
10 Their bull breeds; it does not fail to do so; their cow gives birth and does not lose her calf prematurely.
Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
11 They send out their little ones like a flock, and their children dance.
Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
12 They sing to the tambourine and harp and rejoice with the music of the flute.
Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба. (Sheol h7585)
14 They say to God, 'Depart from us for we do not wish any knowledge of your ways.
Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
15 What is the Almighty, that we should worship him? What advantage would we get if we prayed to him?'
Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
16 See, is not their prosperity in their own hands? I have nothing to do with the advice of wicked people.
Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
17 How often is it that the lamp of wicked people is put out, or that their calamity comes upon them? How often does it happen that God distributes sorrows to them in his anger?
Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
18 How often is it that they become like stubble before the wind or like chaff that the storm carries away?
Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
19 You say, 'God lays up one's guilt for his children to pay.' Let him pay it himself, so that he might know his guilt.
Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
20 Let his eyes see his own destruction, and let him drink of the wrath of the Almighty.
Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
21 For what does he care about his family after him when the number of his months is cut off?
Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
22 Can anyone teach God knowledge since he judges even those who are high?
Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
23 One man dies in his full strength, being completely quiet and at ease.
Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
24 His body is full of milk, and the marrow of his bones is moist.
Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
25 Another man dies in bitterness of soul, one who has never experienced anything good.
А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
26 They lie down alike in the dust; the worms cover them both.
Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
27 See, I know your thoughts, and the ways in which you wish to wrong me.
Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
28 For you say, 'Where now is the house of the prince? Where is the tent in which the wicked man once lived?'
Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
29 Have you never asked traveling people? Do you not know the evidence they can tell,
Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
30 that the wicked man is kept from the day of calamity, and that he is led away from the day of wrath?
Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
31 Who will condemn the wicked man's way to his face? Who will repay him for what he has done?
Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
32 Yet he will be borne to the grave; men will keep watch over his tomb.
Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
33 The clods of the valley will be sweet to him; all people will follow after him, as there were innumerable people before him.
Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
34 How then do you comfort me with nonsense, since in your answers there is nothing but falsehood?”
Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
