Job 16
1 Then Job answered and said,
Тогава Иов в отговор рече:
2 “I have heard many such things; you are all miserable comforters.
Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
3 Will useless words ever have an end? What is wrong with you that you answer like this?
Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
4 I also could speak as you do, if you were in my place; I could collect and join words together against you and shake my head at you in mockery.
И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
5 I would strengthen you with my mouth, and the quivering of my lips will bring you relief!
Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
6 If I speak, my grief is not lessened; if I keep from speaking, how am I helped?
Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
7 But now, God, you have made me weary; you have made all my family desolate.
Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
8 You have made me dry up, which itself is a witness against me; the leanness of my body rises up against me, and it testifies against my face.
Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
9 God has torn me in his wrath and persecuted me; He grinds his teeth in rage; my enemy fastens his eyes on me as he tears me apart.
Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
10 People have gaped with open mouth at me; they have hit me reproachfully on the cheek; they have gathered together against me.
Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
11 God hands me over to ungodly people, and throws me into the hands of wicked people.
Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12 I was at ease, and he broke me apart. Indeed, he has taken me by the neck and dashed me to pieces; he has also set me up as his target.
Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
13 His archers surround me all around; God pierces my kidneys and does not spare me; he pours out my bile on the ground.
Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
14 He smashes through my wall again and again; he runs upon me like a warrior.
Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
15 I have sewn sackcloth on my skin; I have thrust my horn into the ground.
Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
16 My face is red with weeping; on my eyelids is the shadow of death
Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
17 although there is no violence in my hands, and my prayer is pure.
Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
18 Earth, do not cover up my blood; let my cry have no resting place.
О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
19 Even now, see, my witness is in heaven; he who vouches for me is on high.
Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
20 My friends scoff at me, but my eye pours out tears to God.
Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
21 I ask for that witness in heaven to argue for this man with God as a man does with his neighbor!
Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
22 For when a few years have passed, I will go to a place from where I will not return.
Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
