Job 13
1 See, my eye has seen all this; my ear has heard and understood it.
Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
2 What you know, the same I also know; I am not inferior to you.
Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
3 However, I would rather speak with the Almighty; I wish to reason with God.
Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
4 But you whitewash the truth with lies; you are all physicians of no value.
Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
5 Oh, that you would altogether hold your peace! That would be your wisdom.
Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
6 Hear now my own reasoning; listen to the pleading of my own lips.
Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
7 Will you speak unrighteously for God, and will you talk deceitfully for him?
Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
8 Will you show him partiality? Will you argue the case for God?
Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
9 Will it be good for you when he searches you out? Could you deceive him as you might deceive men?
Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
10 He would surely reprove you if in secret you showed partiality.
Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
11 Will not his majesty terrify you, and the dread of him fall upon you?
Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
12 Your memorable sayings are proverbs made of ashes; your defenses are defenses made of clay.
Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.
13 Hold your peace, let me alone, so that I may speak, let come what may on me.
Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
14 I will take my own flesh in my teeth; I will take my life in my hands.
Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
15 See, if he kills me, I will have no hope left; nevertheless, I will defend my ways before him.
Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
16 This will be the reason for my deliverance, for no godless person would come before him.
Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
17 God, listen carefully to my speech; let my declaration come to your ears.
Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
18 See now, I have set my defense in order; I know that I am innocent.
Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
19 Who is the one who would argue against me in court? If you came to do so, and if I were proved wrong, then I would be silent and give up my life.
Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
20 God, do only two things for me, and then I will not hide myself from your face:
Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,
21 withdraw your oppressive hand from me, and do not let your terrors make me afraid.
Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.
22 Then call me, and I will answer; or let me speak to you, and you answer me.
Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.
23 How many are my iniquities and sins? Let me know my transgression and my sin.
Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
24 Why do you hide your face from me and treat me like your enemy?
Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
25 Will you persecute a driven leaf? Will you pursue dry stubble?
Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
26 For you write down bitter things against me; you make me inherit the iniquities of my youth.
Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,
27 You also put my feet in the stocks; you closely watch all my paths; you examine the ground where the soles of my feet have walked
И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?
28 although I am like a rotten thing that wastes away, like a garment that moths have eaten.
При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.
