Ezra 7
1 Now after this, during the reign of Artaxerxes king of Persia, Ezra came up from Babylon. Ezra's ancestors were Seraiah, Azariah, Hilkiah,
След тия събития, в царуването на персийския цар Артаксеркс, дойде Ездра син на Сараия, син на Азария, син на Хелкия,
2 Shallum, Zadok, Ahitub,
син на Селума, син на Садока син на Ахитова,
3 Amariah, Azariah, Meraioth,
син на Амария, син на Азария син на Мараиота,
4 Zerahiah, Uzzi, Bukki,
син на Зария, син на Озия, син на Вукия,
5 Abishua, Phinehas, Eleazar, who was son of Aaron the high priest.
син на Ависуя, син на Финееса, син на Елеазара, син на първосвещеника Аарон.
6 Ezra came up from Babylon and he was a skilled scribe in the law of Moses that Yahweh, the God of Israel, had given. The king gave him anything he asked since the hand of Yahweh was with him.
Тоя Ездра възлезе от Вавилон; и бе книжник вещ в Моисеевия закон, който Господ Израилевият Бог бе дал; и царят му даде всичко що поискаше, понеже ръката на Господа неговия Бог беше над него за добро.
7 Some of the descendants of Israel and the priests, Levites, temple singers, gatekeepers, and those assigned to serve in the temple also went up to Jerusalem in the seventh year of King Artaxerxes.
Също и някои от израилтяните и от свещениците, и певците, вратарите и нетинимите възлязоха в Ерусалим в седмата година на цар Артаксеркса.
8 He arrived in Jerusalem in the fifth month of the same year.
Ездра стигна в Ерусалим в петия месец от седмата година на царя.
9 He left Babylon on the first day of the first month. It was on the first day of the fifth month that he arrived in Jerusalem, since the good hand of God was with him.
Защото на първия ден, от първия месец, той тръгна от Вавилон, и на първия ден от петия месец, стигна в Ерусалим, понеже добрата ръка на неговия Бог беше с него.
10 Ezra had established his heart to study, carry out, and teach the statutes and decrees of the law of Yahweh.
Защото Ездра бе утвърдил сърцето си да изучава Господния закон и да го изпълнява, и да учи в Израиля повеления и съдби.
11 This was the decree that King Artaxerxes gave Ezra the priest and scribe of Yahweh's commandments and statutes for Israel:
А ето препис от писмото, което цар Артаксеркс даде на свещеник Ездра, книжника, книжника вещ в думите на Господните заповеди и в повеленията Му към Израиля:
12 “The King of kings Artaxerxes, to the priest Ezra, a scribe of the law of the God of heaven:
Артаксеркс, цар на царете, към свещеник Ездра, книжника вещ в закона на небесния Бог, съвършен мир, и прочее.
13 I am ordering that anyone from Israel in my kingdom along with their priests and Levites who desires to go to Jerusalem, may go with you.
Издавам указ щото всички, които са от Израилевите люде, и от свещениците и левитите, в царството ми, които биха пожелали доброволно да идат в Ерусалим, да отидат с тебе.
14 I, the king, and my seven counselors, send you all out to inquire concerning Judah and Jerusalem according to God's law, which is in your hand.
Тъй като си изпратен от царя и от седмината му съветника да изпиташ за Юда и Ерусалим според закона на твоя Бог, който е в ръката ти,
15 You are to bring the silver and gold that they have freely offered to the God of Israel, whose dwelling is in Jerusalem.
и да занесеш среброто и златото, което царят и съветниците му доброволно принасят на Израилевия Бог, Чието обиталище е в Ерусалим,
16 Freely give all the silver and gold that all of Babylon has given along with what is freely offered by the people and the priests for the house of God in Jerusalem.
както и всичкото сребро и злато, което ти би събрал от цялата Вавилонска област, заедно с доброволните приноси на людете и на свещениците, които биха принасяли доброволно за дома на своя Бог в Ерусалим,
17 So buy in full the oxen, rams and lambs, and grain and drink offerings. Offer them on the altar that is in the house of your God in Jerusalem.
затова, купи веднага с тия пари юнци, овни, агнета, с хлебните им приноси и възлиянията им, и принеси ги върху олтара на дома на вашия Бог, Който е в Ерусалим.
18 Do with the rest of the silver and gold whatever seems good to you and your brothers, to please your God.
И каквото се види угодно на тебе и на братята ти да сторите с останалото сребро и злато, сторете според волята на вашия Бог.
19 Place the objects that were freely given to you before him for the service of the house of your God in Jerusalem.
И съдовете, които ти са дадени за службата на дома на твоя Бог, предай ги пред ерусалимския Бог.
20 Anything else that is needed for the house of your God that you require, take its cost from my treasury.
И каквото повече би потрябвало за дома на твоя Бог, което стане нужда да изразходваш, изразходвай го от царската съкровищница.
21 I, King Artaxerxes, make a decree to all the treasurers in the Province Beyond the River, that anything that Ezra asks from you should be given in full,
И аз, аз цар Артаксеркс, издавам указ до всичките хазнатари, които са отвъд реката, щото всичко, което ли поискал от вас свещеник Ездра, книжникът вещ в закона на небесния Бог, да се дава веднага,
22 up to one hundred silver talents, one hundred cors of grain, one hundred baths of wine, and one hundred baths of oil, also salt without limit.
до сто таланта сребро, до сто кара жито, до сто вати вино, до сто вати дървено масло, и неопределено количество сол.
23 Anything that comes from the decree of the God of Heaven, do it with devotion for his house. For why should his wrath come upon the kingdom of me and my sons?
Каквото и да е заповядано от небесния Бог, нека се направи за дома на небесния Бог, да не би да дойде гняв върху царството на царя и на синовете му.
24 We are informing them about you not to impose any tribute or taxes on any of the priests, Levites, musicians, gatekeepers, or on the people assigned to the service of the temple and servants of the house of this God.
При това ви известяваме относно свещениците, левитите, певците, вратарите, нетинимите и слугите на тоя Божий дом, че на никого от тях не ще бъде законно да се наложи данък, мито, или пътна повинност.
25 Ezra, with the wisdom that God has given you, you must appoint judges and magistrates to judge all the people in the Province Beyond the River, and to serve all who know the laws of your God. You must also teach those who do not know the law.
И ти, Ездра, според мъдростта, която имаш от твоя Бог, постави управници и съдии, които да съдят всичките люде намиращи се отвъд реката, и те всички да са такива, които знаят законите на твоя Бог; и поучавайте всеки, който не ги знае.
26 Punish anyone who does not fully obey God's law or the king's law, whether by death, banishment, confiscation of their goods, or imprisonment.
И против всеки, който не пази законите на твоя Бог и царския закон, нека се изпълнява незабавно против него присъдата, било за смърт, за заточение, за конфискуване на имот, или за затвор.
27 Praise Yahweh, our ancestors' God, who placed all this into the king's heart to glorify Yahweh's house in Jerusalem,
Благословен да бъда Господ, Бог на нашите бащи, Който е турил такава мисъл в сърцето на царя, да прослави дома на Господа, Който е в Ерусалим,
28 and who extended covenant faithfulness to me before the king, his counselors, and all his powerful officials. I have been strengthened by the hand of Yahweh my God, and I gathered leaders from Israel to go with me.
и е направил да намери милост пред царя и съветниците му, и пред всичките силни първенци на царя! Така, понеже ръката на Господа моя Бог беше над мене за добро, аз се ободрих, и събрах от Израиля някои по-видни човеци, за да възлязат заедно с мене.
