Exodus 16
1 The people journeyed on from Elim, and all the community of Israelites came to the wilderness of Sin, which is between Elim and Sinai, on the fifteenth day of the second month after their departure from the land of Egypt.
Като се дигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откак излязоха из Египетската земя.
2 The whole community of Israelites complained against Moses and Aaron in the wilderness.
А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона.
3 The Israelites said to them, “If only we had died by Yahweh's hand in the land of Egypt when we were sitting by the pots of meat and were eating bread to the full. For you have brought us out into this wilderness to kill our whole community with hunger.”
Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господната ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тая пустиня, за да изморите това цяло множество с глад.
4 Then Yahweh said to Moses, “I will rain down bread from heaven for you. The people will go out and gather a day's portion every day so that I may test them to see whether or not they will walk in my law.
Тогава рече Господ на Моисея: Ето, ще ви наваля хляб от небето; и ще излизат людете всеки ден да събират колкото им трябва за деня, за да ги опитам, ще ходят ли по закона Ми, или не.
5 It will come about on the sixth day, that they will gather twice as much as what they gathered every day before, and they will cook what they bring in.”
А на шестия ден нека сготвят внесеното, което да бъде два пъти, колкото събират всеки ден.
6 Then Moses and Aaron said to all the people of Israel, “In the evening you will know that it is Yahweh who has brought you out from the land of Egypt.
И тъй, Моисей и Аарон казаха на всичките израилтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел из Египетската земя;
7 In the morning you will see Yahweh's glory, for he hears your complaining against him. Who are we for you to complain against us?”
а на утринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу роптаниято ви против Господа. Защото що сме ние та да роптаете против нас?
8 Moses also said, “You will know this when Yahweh gives you meat in the evening and bread in the morning to the full—for he has heard the complaints that you speak against him. Who are Aaron and I? Your complaints are not against us; they are against Yahweh.”
Моисей още рече: Това ще стане, когато Господ ви даде довечера месо да ядете, и на утринта хляб до ситост; понеже Господ чу роптанията ви против Него. Защото що сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против Господа.
9 Moses said to Aaron, “Say to all the community of the people of Israel, 'Come near before Yahweh, for he has heard your complaints.'”
И рече Моисей на Аарона: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред Господа, защото Той чу роптанията ви.
10 It came about, as Aaron spoke to the whole community of the people of Israel, that they looked toward the wilderness, and, behold, Yahweh's glory appeared in the cloud.
А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята, и, ето, Господната слава се яви в облака.
11 Then Yahweh spoke to Moses, saying,
И Господ говори на Моисея, казвайки:
12 “I have heard the complaints of the people of Israel. Speak to them and say, 'In the evening you will eat meat, and in the morning you will be filled with bread. Then you will know that I am Yahweh your God.'”
Чух роптанията на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на утринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ вашият Бог.
13 It came about in the evening that quails came up and covered the camp. In the morning the dew lay round about the camp.
И така, на вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на утринта на всякъде около стана беше паднала роса.
14 When the dew was gone, there on the surface of the wilderness were thin flakes like frost on the ground.
И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко като слана по земята.
15 When the people of Israel saw it, they said one to another, “What is it?” They did not know what it was. Moses said to them, “It is the bread that Yahweh has given you to eat.
Като го видяха израилтяните казаха си един на друг: Що е това? защото не знаеха що беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.
16 This is the command that Yahweh has given: 'You must gather, each one of you, the amount you need to eat, an omer for each person of the number of your people. This is how you will gather it: Gather enough to eat for every person who lives in your tent.'”
Ето що заповядва Господ: Съберете от него, всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава, според числото на човеците ви; всеки да вземе за ония, които са под шатрата му.
17 The people of Israel did so. Some gathered more, some gathered less.
Израилтяните сториха така и събраха, кой много, кой малко.
18 When they measured it with an omer measure, those who had gathered much had nothing left over, and those who had gathered little had no lack. Each person gathered enough to meet their need.
И когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много нямаше излишък, и който беше събрал малко нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.
19 Then Moses said to them, “No one must leave any of it until morning.”
Моисей още им рече: Никой да не оставя от него до утринта.
20 However, they did not listen to Moses. Some of them left some of it until morning, but it bred worms and became foul. Then Moses became angry with them.
При все това, те не послушаха Моисея, и някои оставиха от него до утринта; но червяса и се усмърдя; и Моисей се разгневи на тях.
21 They gathered it morning by morning. Each person gathered enough to eat for that day. When the sun became hot, it melted.
И всяка заран го събираха, кой колкото му трябваше за ядене; а като припечеше слънцето стопяваше се.
22 It came about that on the sixth day they gathered twice as much bread, two omers for each person. All the leaders of the community came and told this to Moses.
А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всекиго, всичките началници на обществото дойдоха и известиха на Моисея.
23 He said to them, “This is what Yahweh has said: 'Tomorrow is a solemn rest, a holy Sabbath in Yahweh's honor. Bake what you want to bake, and boil what you want to boil. All that remains over, set it aside for yourselves until morning.'”
А той им рече: Това е точно каквото каза Господ. Утре е събота, света почивка Господу; опечете колкото искате да опечете, и сварете колкото искате да сварите; и турете на страна каквото остане, да ви стои за утре.
24 So they set it aside until morning, as Moses had instructed. It did not become foul, nor was there any worm in it.
И тъй, туриха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се усмърдя, нито се намери червей в него.
25 Moses said, “Eat that food today, for today is a day reserved as a Sabbath to honor Yahweh. Today you will not find it in the fields.
Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота Господу; днес няма да го намерите на полето.
26 You will gather it during six days, but the seventh day is the Sabbath. On the Sabbath there will be no manna.”
Шест дена ще го събирате; но седмия ден е събота, в нея няма да се намира.
27 It came about on the seventh day that some of the people went out to gather manna, but they found none.
Обаче някои от людете излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.
28 Then Yahweh said to Moses, “How long will you refuse to keep my commandments and my laws?
Тогава рече Господ на Моисея: До кога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?
29 See, Yahweh has given you the Sabbath. So on the sixth day he is giving you bread for two days. Each of you must stay in his own place; no one must go out from his place on the seventh day.”
Вижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дена. Седете, всеки на мястото си; на седмия ден никой да не излиза от мястото.
30 So the people rested on the seventh day.
И тъй, людете си отпочиваха на седмия ден.
31 The people of Israel called that food “manna.” It was white like coriander seed, and its taste was like wafers made with honey.
А Израилевият дом нарече тая храна Манна; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът й беше като на пита смесена с мед.
32 Moses said, “This is what Yahweh has commanded: 'Let an omer of manna be kept throughout your people's generations so that your descendants might see the bread with which I fed you in the wilderness, after I brought you out from the land of Egypt.'”
Тогава рече Моисей: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох из Египетската земя.
33 Moses said to Aaron, “Take a pot and put an omer of manna into it. Preserve it before Yahweh to be kept throughout the people's generations.”
И Моисей рече на Аарона: Вземи една стомна, и, като туриш в нея пълното на един гомор манна, положи я пред Господа, за да се пази за идните ви поколения.
34 As Yahweh commanded Moses, Aaron stored it beside the covenant decrees in the ark.
И така, Аарон а положи пред плочите на свидетелството, за да се пази, според както Господ заповяда на Моисея.
35 The people of Israel ate manna forty years until they came to inhabited land. They ate it until they came to the borders of the land of Canaan.
И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обитаемата земя, ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.
36 Now an omer is a tenth of an ephah.
А гоморът е една десета от ефата.
