Ecclesiastes 3
1 For everything there is an appointed time, and a season for every purpose under heaven.
Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
2 There is a time to be born and a time to die, a time to plant and a time to pull up plants,
Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
3 a time to kill and a time to heal, a time to tear down and a time to build up.
Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
4 There is a time to weep and a time to laugh, a time to mourn and a time to dance,
Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
5 a time to throw away stones and a time to gather stones, a time to embrace other people, and a time to refrain from embracing.
Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
6 There is a time to look for things and a time to stop looking, a time to keep things and a time to throw away things,
Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
7 a time to tear clothing and a time to repair clothing, a time to keep silent and a time to speak.
Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
8 There is a time to love and a time to hate, a time for war and a time for peace.
Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.
9 What profit does the worker gain in his labor?
Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?
10 I have seen the work that God has given to human beings to complete.
Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
11 God has made everything suitable for its own time. He has also placed eternity in their hearts. But mankind cannot understand the deeds that God has done, from their beginning all the way to their end.
Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
12 I know that there is nothing better for anyone than to rejoice and to do good so long as he lives—
Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;
13 and that everyone should eat and drink, and should understand how to enjoy the good that comes from all his work. This is a gift from God.
И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
14 I know that whatever God does lasts forever. Nothing can be added to it or taken away, because it is God who has done it so that people will approach him with honor.
Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.
15 Whatever exists has already existed; whatever will exist has already existed. God makes human beings seek hidden things.
Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
16 I have seen the wickedness that is under the sun, where there should be justice, and in place of righteousness, wickedness was there.
Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.
17 I said in my heart, “God will judge the righteous and the wicked at the right time for every matter and every deed.”
Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.
18 I said in my heart, “God tests human beings to show them that they are like animals.”
Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.
19 For the fate of the children of mankind and the fate of animals is the same fate for them. The death of one is like the death of the other. The breath is the same for all of them. There is no advantage for mankind over the animals. For is not everything just a breath?
Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
20 Everything is going to the same place. Everything comes from the dust, and everything returns to the dust.
Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
21 Who knows whether the spirit of mankind goes upward and the spirit of animals goes downward into the earth?
Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?
22 So again I realized that there is nothing better for anyone than to take pleasure in his work, for that is his assignment. Who can bring him back to see what happens after him?
Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?
