< Ecclesiastes 1 >
1 These are the words of the Teacher, the descendant of David and king in Jerusalem.
Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим:
2 The Teacher says this. “Like a vapor of mist, like a breeze in the wind, everything vanishes, leaving many questions.
Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.
3 What profit does mankind gain from all the work that they labor at under the sun?
Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?
4 One generation goes, and another generation comes, but the earth remains forever.
Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.
5 The sun rises, and it goes down and hurries back to the place where it rises again.
Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.
6 The wind blows south and circles around to the north, always going around along its pathway and coming back again.
Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.
7 All the rivers flow into the sea, but the sea is never full. To the place where the rivers go, there they go again.
Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.
8 Everything becomes wearisome, and no one can explain it. The eye is not satisfied by what it sees, nor is the ear fulfilled by what it hears.
Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.
9 Whatever has been is what will be, and whatever has been done is what will be done. There is nothing new under the sun.
Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
10 Is there anything about which it may be said, 'Look, this is new'? Whatever exists has already existed for a long time, during ages which came long before us.
Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
11 No one seems to remember the things that happened in ancient times, and the things that happened much later and that will happen in the future will not likely be remembered either.”
Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.
12 I am the Teacher, and I have been king over Israel in Jerusalem.
Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;
13 I applied my mind to study and to search out by wisdom everything that is done under heaven. That search is a burdensome task that God has given to the children of mankind to be busy with.
И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.
14 I have seen all the deeds that are done under the sun, and look, they all amount to vapor and chasing the wind.
Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
15 The twisted cannot be straightened! The missing cannot be counted!
Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
16 I have spoken to my heart saying, “Look, I have acquired greater wisdom than all who were before me in Jerusalem. My mind has seen great wisdom and knowledge.”
Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
17 So I applied my heart to know wisdom and also madness and folly. I came to understand that this also was an attempt to shepherd the wind.
И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
18 For in the abundance of wisdom there is much frustration, and he who increases knowledge increases sorrow.
Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.