Daniel 10
1 In the third year of Cyrus king of Persia, a message was revealed to Daniel, who was also called Belteshazzar. This message was true. It was about a great war. Daniel understood the message when he had insight from the vision.
В третата година на персийския цар Кир едно нещо се откри на Даниила, който се нарече Валтасасар; това нещо бе истинно, и означаваше големи бедствия; и той разбра нещото и проумя видението,
2 In those days I, Daniel, was in mourning for three weeks.
(В онова време аз Даниил жалеех цели три седмици;
3 I ate no delicacies, I ate no meat, I drank no wine, and I did not anoint myself with oil until the completion of three entire weeks.
вкусен хляб не ядях, месо и вино не влизаше в устата ми, и ни веднъж не помазах себе си, додето не се навършиха цели три седмици.)
4 On the twenty-fourth day of the first month, as I was beside the great river (that is, the Tigris),
И на двадесет и четвъртия ден от първия месец, като бях при брега на голямата река, която е Тигър,
5 I looked up and saw a man dressed in linen, with a belt around his waist made of pure gold from Uphaz.
като повдигнах очите си видях, и ето един човек облечен в ленени дрехи, чийто кръст бе опасан с чисто уфазско злато.
6 His body was like topaz, and his face was like lightning. His eyes were like flaming torches, and his arms and his feet were like polished bronze. The sound of his words was like the sound of a great crowd.
Тялото му бе като хрисолит, лицето му като изгледа на светкавица, очите му като огнени светила, мишците и нозете му бяха наглед като лъскава мед, и гласът на думите му като глас на много народ.
7 I, Daniel, alone saw the vision, for the men who were with me did not see the vision. However, a great terror came on them, and they ran away to hide themselves.
Само аз Даниил видях видението; а мъжете, които бяха с мене, не видяха видението; но голям трепет ги нападна, та побягнаха да се скрият.
8 So I was left alone and saw this great vision. No strength remained in me; my bright appearance was turned into a ruined look, and no strength remained in me.
И тъй, аз останах сам да видя това голямо видение, от което не остана сила в мене, защото енергията ми се обърна в тление, та останах безсилен.
9 Then I heard his words—and as I heard them, I fell on my face in deep sleep with my face to the ground.
Чух обаче гласа на думите му; и като слушах гласа на думите му аз паднах на лицето си в несвяст, с лицето си към земята.
10 A hand touched me, and it made me tremble in my knees and the palms of my hands.
И, ето, ръка се допря до мене, която ме тури разклатен на коленете ми и на дланите на ръцете ми.
11 The angel said to me, “Daniel, man greatly treasured, understand the words that I am speaking to you. Stand upright, for I have been sent to you.” When he had spoken this message to me, I stood up trembling.
И рече ми: Данииле, мъжу възлюбени, разбери думите, които ти говоря, и стой прав, защото при тебе съм изпратен сега, и когато ми изговори тая дума аз се изправих разтреперан.
12 Then he said to me, “Do not be afraid, Daniel. Since the first day you set your mind to understand and to humble yourself before your God, your words were heard, and I have come because of your words.
Тогава ми рече: Не бой се, Данииле; защото от първия ден откак ти приклони сърцето си да разбираш, и да смириш себе си пред своя Бог, димите ти се послушаха; и аз дойдох поради думите ти.
13 The prince of the kingdom of Persia resisted me, and I was kept there with the kings of Persia for twenty-one days. But Michael, one of the chief princes, came to help me.
Обаче князът на персийското царство ми противостоеше двадесет и един дена; но, ето, Михаил, един от главните князе, дойде да ми помогне; аз прочее останах непотребен вече там при персийските царе,
14 Now I have come to help you understand what will happen to your people in the last days. For the vision is for days yet to come.”
и сега дойдох да те направя да разбереш що има да стане с людете ти в послешните дни; защото видението се отнася до далечни дни.
15 While he was speaking to me using these words, I turned my face toward the ground and was unable to speak.
И като ми говореше тия думи, насочих лицето си към земята и останах ням.
16 One who was like the sons of man touched my lips, and I opened my mouth and spoke to him who stood before me: “My master, I am in agony because of the vision; I have no strength left.
И, ето, един подобен на човешки син се допря до устните ми. Тогава отворих устата си та говорих, като рекох на оногоз, който стоеше пред мене: Господарю мой, от видението болките ми се върнаха, и не остана сила в мене.
17 I am your servant. How can I talk with my master? For I now have no strength, and there is no breath left in me.”
Защото как може слугата на тоя мой господар да говори с тоя мой господар? Понеже веднага не остана никаква сила в мене, па и дишане не остана в мене.
18 Again the one with an appearance of a man touched me and strengthened me.
Тогава пак се допря до мене нещо като човешки образ и ме подкрепи.
19 He said, “Do not be afraid, man greatly treasured. May peace be to you! Be strong now, be strong!” While he was speaking to me, I was strengthened. I said, “Let my master speak, for you have strengthened me.”
и рече: Не бой се, мъжо възлюбени; мир на тебе! крепи се! да! крепи се! И като ми говореше аз се подкрепих, и рекох: Нека говори господарят ми, защото си ме подкрепил.
20 He said, “Do you know why I have come to you? I will soon return to fight against the prince of Persia. When I go, the prince of Greece will come.
Тогава каза: Знаеш ли защо съм дошъл при тебе? А сега ще се върна да воювам против княза на Персия; и когато изляза, ето, князът на Гърция ще дойде.
21 But I will tell you what is written in the Book of Truth. There is no one who shows himself to be strong with me against them, except Michael your prince.”
Все пак, обаче, ще ти известя значението на това, което е написано в едно истинско писание, при все че няма кой да ми помага против тия князе, освен вашия княз Михаил.
