2 Samuel 14
1 Now Joab son of Zeruiah perceived that the king's heart desired to see Absalom.
И Иоав Саруиният син позна, че сърцето на царя беше наклонено към Авесалома.
2 So Joab sent word to Tekoa and had a wise woman brought to him. He said to her, “Please pretend you are a mourner and put on mourning clothes. Please do not anoint yourself with oil, but be like a woman who has mourned a long time for the dead.
Затова Иоав прати в Текое та доведоха от там една умна жена, и рече й: Престори се, моля, че си в жалейка и облечи траурни дрехи, и не се помазвай с масло, но бъди като жена, която жалее дълго време за мъртвец;
3 Then go to the king and speak to him about what I will describe.” So Joab told her the words she was to say to the king.
и иди при царя та му говори според тия думи. И Иоав тури думите в устата й.
4 When the woman from Tekoa spoke to the king, she lay facedown on the ground and said, “Help me, king.”
И когато текойката дойде да говори на царя, падна с лице на земята та се поклони, и рече: Помогни ми царю.
5 The king said to her, “What is wrong?” She answered, “The truth is that I am a widow, and my husband is dead.
И царят й рече: Що имаш? А тя рече: Ах! аз съм вдовица; мъжът ми умря.
6 I, your servant, had two sons, and they fought together in the field, and there was no one to separate them. One struck the other and killed him.
Слугинята ти имаше двама сина, и те двамата се сбиха на полето; и като нямаше кой да ги раздели, единият удари другият и го уби.
7 Now the whole clan has risen against your servant, and they say, 'Give into our hand the man who struck his brother, so that we may put him to death, to pay for the life of his brother whom he killed.' So they would also destroy the heir. Thus they will put out the burning coal that I have left, and they will leave for my husband neither name nor descendant on the surface of the earth.”
И, ето, всичките роднини станаха против слугинята ти и рекоха: Предай оногова, който удари брата си, за да го убием за живота на брата му, когото уби, и така да изтребим и наследника. Така ще угасят въглена, който ми е останал, и не ще оставят на мъжа ми ни име, ни остатък по лицето на света.
8 So the king said to the woman, “Go to your house, and I will command something to be done for you.”
И царят каза на жената: Иди у дома си; аз ще разпоредя за тебе.
9 The woman of Tekoa replied to the king, “My master, king, may the guilt be on me and on my father's family. The king and his throne are guiltless.”
А текойката каза на царя: Господарю мой царю, беззаконието нека бъде на мене и на бащиния ми дом; а царят и престолът му нека бъдат невинни.
10 The king replied, “Whoever says anything to you, bring him to me, and he will not touch you anymore.”
И рече царят: Който проговори против тебе, доведи го при мене, и няма вече да те докачи.
11 Then she said, “Please, may the king call to mind Yahweh your God, so that the avenger of blood will not destroy anyone further, so that they will not destroy my son.” The king replied, “As Yahweh lives, not one hair of your son will fall to the ground.”
И тя рече: Моля, нека помни царят Господа своя Бог, за да не продължава вече отмъстителят за кръвта да изтребва, и да не погуби сина ми. А той рече: заклевам се в живота на Господа, ни един косъм на сина ти няма да падне на земята.
12 Then the woman said, “Please let your servant speak a further word to my master the king.” He said, “Speak on.”
Тогава жената рече: Нека каже, моля, слугинята ти една дума на господаря си царя. Той рече: Кажи.
13 So the woman said, “Why then have you devised such a thing against the people of God? For in saying this thing, the king is like someone who is guilty, because the king has not brought back home again his banished son.
И жената рече: Тогава защо си помислил такова нещо против Божиите люде? понеже царят, като каза това, излиза виновен за гдето царят не възвръща своя заточеник.
14 For we all must die, and we are like water spilled on the ground, which cannot be gathered up again. But God will not take away life; instead, he finds a way for those who were driven away to be restored.
Защото е неизбежно ние да умрем, и сме като вода разляна по земята, която не се събира пак; па и Бог не отнема живот, но изнамерва средства, щото заточеният да не остане отдалечен от Него.
15 Now then, seeing that I have come to speak this thing to my master the king, it is because the people have made me afraid. So your servant said to herself, 'I will now speak to the king. It may be that the king will perform the request of his servant.
Сега по тая причина дойдох да кажа това на господаря си царя, че людете ме уплашиха; и слугинята ти рече: Ще говоря сега на царя; може-би царят да изпълни просбата на слугинята си.
16 Perhaps the king will listen to me and deliver his servant from the hand of the man who would destroy me and my son together, out of the inheritance God gave us.'
Защото царят ще послуша, за да избави слугинята си от ръката на човека, който иска да погуби и мене и сина ми изсред Божието наследство.
17 Then your servant prayed, 'Yahweh, please let the word of my master the king give me relief, for as an angel of God, so is my master the king in telling good from evil.' May Yahweh your God be with you.”
И слугинята ти рече: Думата на господаря ми нека бъде сега утешителна; защото господарят ми царят е като Божий ангел за да разсъждава за доброто и злото; и Господ твой Бог да бъде с тебе.
18 Then the king answered and said to the woman, “Please do not hide from me anything that I will ask you.” The woman replied, “Let my master the king now speak.”
Тогава царят в отговор каза на жената; Моля, да не скриеш от мене това, за което ще те попитам. И рече жената: Нека проговори, моля, господарят ми царят.
19 The king said, “Is not the hand of Joab with you in all this?” The woman answered and said, “As you live, my master the king, no one can escape to the right hand or to the left from anything that my master the king has spoken. It was your servant Joab who commanded me and told me to say these things that your servant has spoken.
И рече царят: С тебе ли е във всичко това ръката на Иоава? И жената в отговор рече: Заклевам се в живота на душата ти господарю мой царю, никоя не може да се отклони ни на дясно ни на ляво от нищо що изрече господарят ми царят; защото слугата ти Иоав, той ми заповяда, и той тури всички тия думи в устата на слугинята ти.
20 Your servant Joab has done this to change the course of what is happening. My master is wise, like the wisdom of an angel of God, and he knows everything that is happening in the land.”
Слугата ти Иоав стори това, за да измени лицето на работата; и господарят ми е мъдър с мъдростта на един Божий ангел, за да познава всичко, що има на света.
21 So the king said to Joab, “Look now, I will do this thing. Go then, and bring the young man Absalom back.”
Тогава царят каза на Иоава: Ето сега, сторих това нещо; иди прочее, доведи младежа Авесалом.
22 So Joab lay facedown on the ground in honor and gratitude to the king. Joab said, “Today your servant knows that I have found favor in your eyes, my master, king, in that the king has performed the request of his servant.”
И Иоав падна с лице на земята та се поклони и благослови царя. И рече Иоав: Днес слугата ти познава, че придобих твоето благоволение, господарю мой царю, тъй като царят изпълни желанието на слугата си.
23 So Joab arose, went to Geshur, and brought Absalom back to Jerusalem.
И така Иоав стана и отиде в Гесур, и доведе Авесалома в Ерусалим.
24 The king said, “He may return to his own house, but he may not see my face.” So Absalom returned to his own house, but did not see the king's face.
А царят рече: Нека се отбие в своята къща, а моето лице да не види. Затова Авесалом се отби в своята си къща и не видя лицето на царя.
25 Now in all Israel there was no one praised for his handsomeness more than Absalom. From the sole of his foot to the top of his head there was no blemish in him.
А в целия Израил нямаше човек толкова много хвален за красотата си колкото Авесалома; от петата на ногата му, дори до върха на главата му нямаше в него недостатък.
26 When he cut the hair of his head at the end of every year, because it was heavy on him, he weighed his hair; it would weigh about two hundred shekels, which is measured by the weight of the king's standard.
И когато острижеше главата си, (защото всяка година я стрижеше, понеже косата му натегваше, затова я стрижеше), претегляше косата на главата си, и тя тежеше двеста сикли според царската теглилка.
27 To Absalom were born three sons and one daughter, whose name was Tamar. She was a beautiful woman.
И родиха се на Авесалома трема сина и една дъщеря на име Тамар, която беше красива.
28 Absalom lived two full years in Jerusalem, without seeing the king's face.
И Авесалом седя в Ерусалим цели две години без да види лицето на царя.
29 Then Absalom sent word for Joab to send him to the king, but Joab would not come to him. So Absalom sent word a second time, but Joab still did not come.
Тогава Авесалом повика Иоава, за да го изпрати при царя; но той отказа да дойде при него. И повика го втори път; но пак отказа да дойде.
30 So Absalom said to his servants, “See, Joab's field is near mine, and he has barley there. Go and set it on fire.” So Absalom's servants set the field on fire.
Затова, каза на слугите си: Вижте, Иоавовата нива е близо до моята, и там има ечемик; идете запалете го. И тъй Авесаломовите слуги запалиха нивата.
31 Then Joab arose and came to Absalom at his house, and said to him, “Why have your servants set my field on fire?”
Тогава Иоав стана та отиде при Авесалома в къщата му и му каза: Защо са запалили слугите ти нивата ми?
32 Absalom answered Joab, “Look, I sent word to you saying, 'Come here so I may send you to the king to say, “Why did I come from Geshur? It would be better for me to still be there. Now therefore let me see the king's face, and if I am guilty, let him kill me.”'”
А Авесалом отговори на Иоава: Ето, пратих до тебе да кажат: Дойди тук за да те пратя при царя да кажеш: Защо съм дошъл от Гесур? по-добре щеше да е за мене да бях още там; сега, прочее, нека видя лицето на царя; и ако има неправда в мене, нека ме убие.
33 So Joab went to the king and told him. When the king called for Absalom, he came to the king and bowed low to the ground before the king, and the king kissed Absalom.
Тогава Иоав дойде при царя та му извести това; и той повика Авесалома, който като дойде при царя, поклони се с лица до земята пред царя; и царят целуна Авесалома.
