< Philippians 4 >
1 So then, my dear Brothers, whom I am longing to see — you who are my joy and my crown, stand fast in union with the Lord, dear friends.
Затова, възлюбени и многожелани мои братя, моя радост и мой венец, стойте така твърдо в Господа, възлюбени мои.
2 I entreat Euodia, and I entreat Syntyche, to live in harmony, in union with the Lord;
Моля Еводия, моля и Синтихия, да бъдат единомислени в Господа.
3 yes, and I ask you, my true comrade, to help them, remembering that they toiled by my side in spreading the Good News; and so, too, did Clement and my other fellow-workers, whose names are ‘in the Book of Life.’
Да! и тебе умолявам, искрени ми сътруднико, помагай на тия жени, защото се трудеха за делото на благовестието заедно с мене, и с Климента, и от другите ми съработници, чиито имена са в книгата на живота.
4 All joy be yours at all times in your union with the Lord. Again I repeat — All joy be yours.
Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се.
5 Let your forbearing spirit be plain to every one. The Lord is near.
Вашата кротост да бъде позната на всичките човеци; Господ е близу.
6 Do not be anxious about anything; but under all circumstances, by prayer and entreaty joined with thanksgiving, make your needs known to God.
Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение;
7 Then the Peace of God, which is beyond all human understanding, will stand guard over your hearts and thoughts, through your union with Christ Jesus.
и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.
8 In conclusion, Brothers, wherever you find anything true or honourable, righteous or pure, loveable or praiseworthy, or if ‘virtue’ and ‘honour’ have any meaning, there let your thoughts dwell.
Най-после, братя, всичко, що е истина, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно,
9 All that you learned and received and heard and saw in me put into practice continually; and then God, the giver of peace, will be with you.
Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мене, него вършете; и Бога на мира ще бъде с вас.
10 It was a matter of great joy to me, as one in union with the Lord, that at length your interest in me had revived. The interest indeed you had, but not the opportunity.
Аз много се радвам в Господа, че сега най-после направихте да процъвти наново вашата грижа за мене; за което наистина сте се грижили, ала не сте имали благовремие.
11 Do not think that I am saying this under the pressure of want. For I, however I am placed, have learned to be independent of circumstances.
Не казвам това поради оскъдност; защото се научих да съм доволен в каквото състояние и да се намеря.
12 I know how to face humble circumstances, and I know how to face prosperity. Into all and every human experience I have been initiated — into plenty and hunger, into prosperity and want.
Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност.
13 I can do everything in the strength of him who makes me strong!
За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.
14 Yet you have acted nobly in sharing my troubles.
Но сторихте добро, като заехте участие в скръбтта ми.
15 And you at Philippi know, as well as I, that in the early days of the Good News — at the time when I had just left Macedonia — no Church, with the one exception of yourselves, had anything to do with me as far as giving and receiving are concerned.
А и вие, филипяни, знаете, че когато излязох от Македония и почнах делото на благовестието, ни една църква, освен едни вие, не влезе във връзка с мене за даване и вземане;
16 Indeed, even while I was still in Thessalonica, you sent more than once to relieve my wants.
защото и в Солун един два пъти ми пращаха за нуждата ми.
17 It is not that I am anxious for your gifts, but I am anxious to see the abundant return that will be placed to your account. I have enough of everything, and to spare.
Не че искам подаръка, но искам плода, който се умножава за ваша сметка.
18 My wants are fully satisfied, now that I have received from Epaphroditus the gifts which you sent me — the sweet fragrance of a sacrifice acceptable and pleasing to God.
Но получих всичко, и имам изобилно; наситих се като получих от Епафродита изпратеното от вас, благоуханна миризма, жертва приятна, благоугодна на Бога.
19 And my God, out of the greatness of his wealth, will, in glory, fully satisfy your every need, through your union with Christ Jesus.
А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава на Христа Исуса.
20 To him, our God and Father, be ascribed all glory for every and ever. Amen. (aiōn )
А на нашия Бог и Отец да бъде слава во вечни векове. Амин. (aiōn )
21 Give my greeting to every one of the People of Christ Jesus. The Brothers who are with me send your their greetings.
Поздравете всеки светия в Христа Исуса. Поздравяват ви братята, които са с мене.
22 All Christ’s People here, and especially those who belong to the Emperor’s household, send theirs.
Поздравяват ви всичките светии, а особено тия, които са от Кесаровия дом.
23 May the blessing of the Lord Jesus Christ rest on your souls.
Благодатта на Господа Исуса Христа да бъде с духа ви. [Амин].