< Matthew 20 >
1 For the Kingdom of Heaven is like an employer who went out in the early morning to hire labourers for his vineyards.
Фииндкэ Ымпэрэция черурилор се асямэнэ ку ун господар каре а ешит дис-де-диминяцэ сэ-шь токмяскэ лукрэторь ла вие.
2 He agreed with the labourers to pay them two shillings a day, and sent them into his vineyard.
С-а ынвоит ку лукрэторий ку кыте ун леупе зи ши й-а тримис ла вие.
3 On going out again, about nine o’clock, he saw some others standing in the market-place, doing nothing.
А ешит пе ла часул ал трейля ши а вэзут пе алций стынд ын пяцэ фэрэ лукру.
4 ‘You also may go into my vineyard,’ he said, ‘and I will pay you what is fair.’
‘Дучеци-вэ ши вой ын вия мя’, ле-а зис ел, ‘ши вэ вой да че ва фи ку дрептул.’ Ши с-ау дус.
5 So the men went. Going out again about mid-day and about three o’clock, he did as before.
А ешит ярэшь пе ла часул ал шаселя ши ал ноуэля ши а фэкут ла фел.
6 When he went out about five, he found some other men standing there, and said to them ‘Why have you been standing here all day long, doing nothing?’
Кынд а ешит пе ла часул ал унспрезечеля, а гэсит пе алций стынд ын пяцэ ши ле-а зис: ‘Де че стаць аич тоатэ зиуа фэрэ лукру?’
7 ‘Because no one has hired us,’ they answered. ‘You also may go into my vineyard,’ he said.
Ей й-ау рэспунс: ‘Пентру кэ ну не-а токмит нимень.’ ‘Дучеци-вэ ши вой ын вия мя’, ле-а зис ел, ‘ши вець прими че ва фи ку дрептул.’
8 In the evening the owner of the vineyard said to his steward ‘Call the labourers, and pay them their wages, beginning with the last, and ending with the first.
Сяра, стэпынул вией а зис исправникулуй сэу: ‘Кямэ пе лукрэторь ши дэ-ле плата, ынчепынд де ла чей де пе урмэ пынэ ла чей динтый.’
9 Now when those who had been hired about five o’clock went up, they received two shillings each.
Чей дин часул ал унспрезечеля ау венит ши ау луат фиекаре кыте ун леу.
10 So, when the first went up, they thought that they would receive more, but they also received two shillings each;
Кынд ау венит чей динтый, сокотяу кэ вор прими май мулт, дар ау примит ши ей тот кыте ун леу де фиекаре.
11 on which they began to grumble at their employer.
Дупэ че ау примит баний, кыртяу ымпотрива господарулуй
12 ‘These last,’ they said, ‘have done only one hour’s work, and yet you have put them on the same footing with us, who have borne the brunt of the day’s work, and the heat.’
ши зичяу: ‘Ачештя де пе урмэ н-ау лукрат декыт ун час, ши ла платэ й-ай фэкут деопотривэ ку ной, каре ам суферит греул ши зэдуфул зилей.’
13 ‘My friend,’ was his reply to one of them, ‘I am not treating you unfairly. Did not you agree with me for two shillings?
Дрепт рэспунс, ел а зис унуя динтре ей: ‘Приетене, цие ну-ць фак ничо недрептате. Ну те-ай токмит ку мине ку ун леу?
14 Take what belongs to you, and go. I choose to give to this last man the same as to you.
Я-ць че ци се кувине ши плякэ. Еу вряу сэ плэтеск ши ачестуя дин урмэ ка ши цие.
15 Have not I the right to do as I choose with what is mine? Are you envious because I am liberal?’
Ну потсэ фак че вряу ку че-й ал меу? Орьесте окюл тэу рэу, фииндкэ еу сунт бун?’
16 So those who are last will be first, and the first last.”
Тот аша, чей дин урмэ вор фи чей динтый, ши чей динтый вор фи чей дин урмэ; пентру кэмулць сунт кемаць, дар пуцинь сунт алешь.”
17 When Jesus was on the point of going up to Jerusalem, he gathered the twelve disciples round him by themselves, and said to them as they were on their way:
Пе кынд Се суя Исус ла Иерусалим, пе друм, а луат деопарте пе чей дойспрезече ученичь ши ле-а зис:
18 “Listen! We are going up to Jerusalem; and there the Son of Man will be betrayed to the Chief Priests and Teachers of the Law, and they will condemn him to death,
„Ятэкэ не суим ла Иерусалим, ши Фиул омулуй ва фи дат ын мыниле преоцилор челор май де сямэ ши кэртурарилор. Ей Ыл вор осынди ла моарте
19 and give him up to the Gentiles for them to mock, and to scourge, and to crucify; and on the third day he will rise.”
ши-Лвор да ын мыниле нямурилор, ка сэ-Л батжокоряскэ, сэ-Л батэ ши сэ-Л рэстигняскэ, дар а трея зи ва ынвия.”
20 Then the mother of Zebediah’s sons came to him with her sons, bowing to the ground, and begging a favour.
Атунч, мама фиилор луй Зебедей с-а апропият де Исус, ымпреунэ ку фиий ей, ши И с-а ынкинат, врынд сэ-Й факэ о черере.
21 “What is it that you want?” he asked. “I want you to say,” she replied, “that in your Kingdom these two sons of mine may sit, one on your right, and the other on your left.”
Ел а ынтребат-о: „Че врей?” „Порунчеште”, Й-а зис еа, „ка, ын Ымпэрэция Та, ачешть дой фий ай мей сэ шадэ унул ла дряпта ши алтул ла стынга Та.”
22 “You do not know what you are asking,” was Jesus’ answer. “Can you drink the cup that I am to drink?” “Yes,” they exclaimed, “we can.”
Дрепт рэспунс, Исус а зис: „Ну штиць че черець. Путець вой сэ бець пахарулпе каре ам сэ-л бяу Еу ши сэ фиць ботезаць ку ботезулку каре ам сэ фиу ботезат Еу?” „Путем”, Й-ау зис ей.
23 “You shall indeed drink my cup,” he said, “but as to a seat at my right and at my left — that is not mine to give, but it is for those for whom it has been prepared by my Father.”
Ши Ел ле-а рэспунс: „Есте адевэраткэ вець бя пахарул Меу ши вець фи ботезаць ку ботезул ку каре ам сэ фиу ботезат Еу, дар а шедя ла дряпта ши ла стынга Мя ну атырнэ де Мине с-одау, чи есте пэстратэ пентру ачея пентру каре а фост прегэтитэ де Татэл Меу.”
24 On hearing of this, the ten others were very indignant about the two brothers.
Чей зече, кынд ау аузит, с-ау мыният пе чей дой фраць.
25 Jesus, however, called the ten to him, and said: “The rulers of the Gentiles lord it over them as you know, and their great men oppress them.
Исус й-а кемат ши ле-а зис: „Штиць кэ домниторий нямурилор домнеск песте еле, ши май-марий лор ле порунческ ку стэпынире.
26 Among you it is not so.
Ынтревой сэ ну фие аша. Чи орькарева вря сэ фие маре ынтре вой сэ фие служиторул востру;
27 No, whoever wants to become great among you must be your servant, and whoever wants to take the first place among you, must be your slave;
ши орькаре ва вря сэ фие чел динтый ынтре вой сэ вэ фие роб.
28 just as the Son of Man came, not to be served, but to serve, and to give his life as a ransom for many.”
Пентрукэ нич Фиуломулуй н-а венит сэ И се служяскэ, чиЕл сэ служяскэ ши сэ-Шьдя вяца ка рэскумпэраре пентрумулць.”
29 As they were going out of Jericho, a great crowd followed him.
Кынд ау ешит дин Иерихон, о маре глоатэ а мерс дупэ Исус.
30 Two blind men who were sitting by the road-side, hearing that Jesus was passing, called out: “Take pity on us, Master, Son of David!”
Ши дой орбь шедяу лынгэ друм. Ей ау аузит кэ трече Исус ши ау ынчепут сэ стриӂе: „Ай милэ де ной, Доамне, Фиул луй Давид!”
31 The crowd told them to be quiet; but the men only called out the louder: “Take pity on us, Master, Son of David!”
Глоата ый черта сэ такэ. Дар ей май таре стригау: „Ай милэ де ной, Доамне, Фиул луй Давид!”
32 Then Jesus stopped and called them. “What do you want me to do for you?” he said.
Исус С-а оприт, й-а кемат ши ле-а зис: „Че врець сэ вэ фак?”
33 “Master,” they replied, “we want our eyes to be opened.”
„Доамне”, Й-ау зис ей, „сэ ни се дескидэ окий!”
34 So Jesus, moved with compassion, touched their eyes, and immediately they recovered their sight, and followed him.
Луй Исус И с-а фэкут милэ де ей, С-а атинс де окий лор ши ындатэ орбий шь-ау кэпэтат ведеря ши ау мерс дупэ Ел.