Acts 13
1 Among the members of the Church at Antioch there were several Prophets and Teachers — Barnabas, Simeon who was known by the name of ‘Black’, Lucius of Cyrene, Manaen, foster-brother of Prince Herod, and Saul.
О О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?
2 While they were engaged in the worship of the Lord and were fasting, the Holy Spirit said: “Set apart for me Barnabas and Saul, for the work to which I have called them.”
И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призвал.
3 Accordingly, after fasting and prayer, they placed their hands on them and dismissed them.
а да бъдеш за спасение до края на земята".
4 Barnabas and Saul, sent on this mission, as they were, by the Holy Spirit, went down to Seleucia, and from there sailed to Cyprus.
И така те, изпратени от Светия Дух слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър.
5 On reaching Salamis, they began to tell the Message of God in the Jewish Synagogues; and they had John with them as an assistant.
И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоана за свой прислужник.
6 After passing through the whole island, they reached Paphos, where they found an astrologer who pretended to be a Prophet — a Jew by birth, whose name was Barjoshua.
И като преминаха целия остров до Пафа, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин, на име Вариисус,
7 He was at the court of the Governor, Sergius Paulus, a man of intelligence, who sent for Barnabas and Saul and asked to be told God’s Message.
който беше с управителя Сергия Павла, един разумен човек. Тоя последния повика Варнава и Савла и поиска да чуе Божието слово.
8 But Elymas, the astrologer (for that is the meaning of the word), opposed them, eager to divert the Governor’s attention from the Faith.
Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше, и стараеше се да отвърне управителя от вярата.
9 However, Saul (who is the same as Paul), full of the Holy Spirit, fixed his eyes on him and said:
Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече:
10 “You incarnation of deceit and all fraud! You son of the Devil! You opponent of all that is good! Will you never cease to divert ‘the straight paths of the Lord’? Listen!
О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?
11 The hand of the Lord is upon you even now, and you will be blind for a time and unable to see the sun.” Immediately a mist and darkness fell upon him, and he went feeling about for some one to guide him.
И сега, ето, Господнята ръка е върху тебе; ти ще ослепееш, и няма да виждаш слънцето за известно време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка.
12 When the Governor saw what had happened, he became a believer in Christ, being greatly impressed by the teaching about the Lord.
Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господнето учение.
13 After this, Paul and his companions set sail from Paphos and went to Perga in Pamphylia, where John left them and returned to Jerusalem.
А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.
14 The others went on from Perga and arrived at Antioch in Pisidia. There they went into the Synagogue on the Sabbath and took their seats.
А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия Писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.
15 After the reading of the Law and the Prophets, the President of the Synagogue sent them this message — “Brothers, if you have any helpful words to address to the people, now is the time to speak.”
И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете, кажете.
16 So Paul rose and, motioning with his hand, spoke as follows: “Men of Israel and all here who reverence God, hear what I have to say.
Павел, прочее, стана та помаха с ръка, и рече: Израиляни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.
17 The God of this people Israel chose our ancestors, and during their stay in Egypt increased the prosperity of the people, and then ‘with uplifted arm brought them out from that land.’
Бог на тоя израилски народ избра бащите ни, и възвиси народа когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея.
18 For about forty years ‘he bore with them in the Desert’;
И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.
19 then, after destroying seven heathen nations in Canaan, he allotted their land to this people —
И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели им тяхната земя да им бъде наследство за около четиристотин и петдесет години.
20 For about four hundred and fifty years. In later times he gave them Judges, of whom the Prophet Samuel was the last.
След това им дава съдии до пророка Самуил.
21 And, when they demanded a king, God gave them Saul the son of Kish, a man of the tribe of Benjamin, who reigned for forty years.
После поискаха цар; и, Бог им даде Саула, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.
22 After removing him, he raised David to the throne, and bore this testimony to him — ‘In David, the son of Jesse, I have found a man after my own heart, who will carry out all my purposes.’
И него като отмахна, издигна им за цар Давида, за когото свидетелствува, казвайки, "Намерих Давида, Йесеевия син, човек според сърцето ми, който ще изпълни всичката ми воля".
23 It was from this man’s descendants that God, in accordance with his promise, gave Israel a Saviour — Jesus;
От неговото потомство Бог, според обещанието си, въздигна на Израиля спасител, Исуса,
24 John having first proclaimed, before the appearance of Jesus, a baptism upon repentance for all the people of Israel.
след като Йоан, преди неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия Израилски народ.
25 As John was drawing towards the end of his career, he said what do you suppose that I am? I am not the Christ. But there is “One Coming” after me, whose very sandal I am not worthy to untie.’
И като свършваше попрището си, Йоан казваше, Според както мислите, кой съм аз? Не съм оня, когото очаквате; но, ето, подир мене иде един, комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.
26 Brothers, descendants of Abraham, and all those among you who reverence God, it was to us that the Message of this Salvation was sent.
Братя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение.
27 The people of Jerusalem and their leading men, failing to recognise Jesus, and not understanding the utterances of the Prophets that are read every Sabbath, fulfilled them by condemning him.
Защото Ерусалимските жители и техните началници, като не го познаха, а без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха ги като го осъдиха.
28 They found no ground at all for putting him to death, and yet demanded his execution from Pilate;
Без да намерят в него нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилата да бъде убит.
29 and, after carrying out everything written about him, they took Jesus down from the cross, and laid him in a tomb.
И когато изпълниха всичко, що бе писано за него, снеха го от дървото и положиха го в гроб.
30 But God raised him from the dead;
Но Бог Го възкреси от мъртвите.
31 and he appeared for many days to those who had gone up with him from Galilee to Jerusalem, and who are now witnesses for him to the people.
И той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за него пред людете.
32 We also have good news to tell you, about the promise made to our ancestors —
И ние ви донесохме блага вест за обещанието, дадено на бащите ни,
33 That our children have had this promise completely fulfilled to them by God, by his raising Jesus. That is just what is said in the second Psalm — ‘Thou art my Son; this day I have become thy Father.’
че Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория псалом: - "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих".
34 As to his raising Jesus from the dead, never again to return to corruption, this is what is said — ‘I will give to you the sacred promises made to David;’
А че го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението, казва така: "Ще ви дам Верните милости, [обещани] на Давида".
35 And, therefore, in another Psalm it is said — ‘Thou wilt not give up the Holy One to undergo corruption.’
Защото и в друг Псалом казва, "Няма да оставиш Светеца си да види изтление".
36 David, after obediently doing God’s will in his own time, ‘fell asleep and was laid by the side of his ancestors, and did undergo corruption;
Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление.
37 but Jesus, whom God raised from the dead, did not undergo corruption.
А тоя, когото Бог възкреси не видя изтление.
38 I would, therefore, have you know, brothers, that through Jesus forgiveness of sins is being proclaimed to you,
И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез него се проповядва на вас прощение на греховете,
39 and that, in union with him, every one who believes in him is absolved from every sin from which under the Law of Moses you could not be absolved.
и че всеки, който вярва, се оправдава чрез него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон.
40 Beware, therefore, that what is said in the Prophets does not come true of you —
Затова внимавайте да не би да ви постигне казаното от пророците:
41 ‘Look, you despisers, and wonder, and perish; For I am doing a deed in your days — A deed which, though told you in full, you will never believe’.”
"Погледнете, презрители, очудете се, и се погубете; Защото аз ще извърша едно дело във вашите дни, Дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой".
42 As Paul and Barnabas were leaving the Synagogue, the people begged for a repetition of this teaching on the next Sabbath.
Когато си излизаха (из юдейската синагога, езичниците) ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.
43 After the congregation had dispersed, many of the Jews, and of the converts who joined in their worship, followed Paul and Barnabas, who talked with them and urged them to continue to rely upon the loving-kindness of God.
И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла И Варнава; които, като се разговаряха с тях увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.
44 On the following Sabbath, almost all the city gathered to hear God’s Message.
На следващата събота се събра почти целия град да чуят Божието слово.
45 But the sight of the crowds of people filled the minds of the Jews with jealousy, and they kept contradicting Paul’s statements in violent language.
А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел, и хулеха.
46 Then Paul and Barnabas spoke out fearlessly, and said: “It was necessary that the Message of God should be told to you first; but, since you reject it and reckon yourselves not worthy of the Immortal Life — we turn to the Gentiles! (aiōnios g166)
Но Павел и Варнава говориха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първом на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците. (aiōnios g166)
47 For this is the Lord’s command to us — ‘I have destined thee for a Light to the Gentiles, A means of Salvation to the ends of the earth’.”
Защото така ни заповяда Господ, казвайки: "Поставих Те за светлина на народите, За да бъдеш за спасение до края на земята"
48 On hearing this, the Gentiles were glad and extolled God’s Message; and all those who had been enrolled for Immortal Life became believers in Christ; (aiōnios g166)
И езичниците, като слушаха това, радваха се, и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот. (aiōnios g166)
49 and the Lord’s Message was carried throughout that district.
И Господнето учение се разпространяваше по цялата тая страна.
50 But the Jews incited the women of position who worshiped with them, and the leading men of the town, and started a persecution against Paul and Barnabas, and drove them out of their neighbourhood.
А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и, като повдигнаха гонение против Павла и Варнава, изпъдиха ги из пределите си.
51 They, however, shook the dust off their feet in protest,
А те оттърсиха против тях праха от нозете си, и дойдоха в Икония.
52 and went to Iconium, leaving the disciples full of joy and of the Holy Spirit.
А учениците се изпълниха с радост и със Святия Дух.
