Psalms 77
1 I cry out to God; I cry aloud to him, and he hears me.
За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
2 Whenever have trouble, I pray to the Lord; all during the night I lift up my hands while I pray, [but] nothing causes me to be comforted.
В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
3 When I think about God, I (despair/think that he will never help me); when I meditate about him, I am discouraged.
Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)
4 [All during the night] he prevents me from sleeping; I am very worried, with the result that I do not know what to say.
Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
5 I think about days that have passed; I remember [what happened in] previous years.
Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
6 I spend the whole night thinking [about things]; I meditate, and this is what I ask myself:
Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:
7 “Will the Lord always reject us? Will he never again be pleased with us?
Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
8 Has he stopped faithfully loving us? Will he not do for us what he promised to do?
Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
9 God promised to be merciful to us; has he forgotten that? Because he is angry [with us], has he decided to not be kind to us?”
Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)
10 Then I said, “What causes me to be [very] sad is that [it seems that] God, who is greater than any other god, is no longer powerful.”
Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.
11 [But then], Yahweh, I recall/remember your great deeds; I remember the wonderful things that you did in the past.
Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,
12 I meditate on all that you have done, and I think about your mighty acts.
И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
13 God, everything that you do is holy; there is certainly no god [RHQ] who is great like you are!
Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?
14 You are God, the one who performs miracles; you showed to people of many people-groups that you are powerful.
Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
15 By your power [MTY] you rescued your people [from Egypt]; you saved those who were descendants of Jacob and [his son] Joseph.
Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)
16 [It was as though] the waters [of the Red Sea] saw you and became very afraid, and even the deepest part of the water shook.
Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
17 Rain poured down from the clouds [PRS]; it thundered [very loudly] [PRS], and lightning flashed in all directions.
Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
18 Thunder crashed in the whirlwind, and lightning (lit up/flashed across) the entire sky [HYP]; the earth shook violently [DOU].
Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
19 [Then] you walked through the sea on a path that you made through the deep water, but your footprints could not be seen.
През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
20 You led your people like [a shepherd leads his] flock [of sheep], while Moses and Aaron were the leaders [of your people].
Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
