Psalms 74
1 God, why have you abandoned/rejected us? Will you keep rejecting us forever [RHQ]? Why are you angry with us, since we are like sheep in your pasture [and you are like our shepherd]? [MET, RHQ]
Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
2 Do not forget your people whom you chose long ago, the people whom you freed [from being slaves in Egypt] and caused to become your tribe. Do not forget Jerusalem, which was (your home/where you dwelt) [on this earth].
Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Walk along [and see] where everything has been totally ruined; our enemies have destroyed everything in the sacred temple.
Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 Your enemies shouted triumphantly in this sacred place; they erected their banners [to show they had defeated us].
Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5 They cut down all the [engraved objects in the temple] like woodsmen cut down trees.
Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6 Then they smashed all the carved wood with their axes and hammers.
И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 [Then] they burned your temple to the ground; they caused that place where you were worshiped to be unfit for people to worship in.
Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
8 They said to themselves, “We will destroy the Israelis completely,” and they [also] burned down all the other places where we gathered to worship God.
Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 All our sacred symbols (OR, miracles) are gone; there are no prophets now/any more, and no one knows how long [this situation will continue].
Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
10 God, how long will our enemies make fun of you [RHQ]? Will they insult you [MTY] forever [RHQ]?
До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11 Why do you refuse to help [MTY, RHQ] us? Why do you keep your hand inside your cloak [instead of using it to destroy our enemies] [RHQ]?
Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
12 God, you have been our king [all the time] since we came out of Egypt [HYP], and you have enabled us to defeat [our enemies] in the land [of Israel].
А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13 By your power you caused the [Red] Sea to divide; [it was as though] you smashed the heads of the [rulers of Egypt who were like] huge sea dragons [MET].
Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 [It was as though] you crushed the head of the king of Egypt [MET] and gave his body to the animals in the desert to eat.
Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15 You caused springs and streams to flow, and you [also] dried up rivers that had never dried up previously.
Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
16 You created the days and the nights, and you put the sun and the moon in their places.
Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 You determined where the oceans end and the land begins, and you created the summer/hot season and the winter/cold season.
Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18 Yahweh, do not forget that your enemies laugh at you, and that it is foolish people who despise you [MTY].
Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19 Do not let your helpless people [MET] fall into the hands of their cruel enemies; do not forget your suffering/persecuted people.
Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
20 Do not forget the agreement that you made with us; remember that there are violent people in every dark place on the earth.
Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 Do not allow your oppressed people to be disgraced; help those poor and needy people in order that they will [again] praise you [MTY].
Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22 God, arise and defend yourself [by defending your people]! Do not forget that foolish people laugh at you (all day long/continually)!
Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 Do not forget that your enemies shout angrily [at you]; the uproar that they make [while they oppose you] never stops.
Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
