Psalms 139
1 Yahweh, you have examined me, and you know [everything about] me.
За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
2 You know when I sit down and when I stand up. [Even though you are] far away from me, you know what I am thinking.
Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
3 When I travel and when I lie down, you know everything that I do.
Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
4 Yahweh, even before I say [MTY] anything, you know everything that I am going to say!
Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
5 You protect me on all sides; you put your hand on me [to protect me with your power] [MTY].
Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
6 I am not able to understand that you know [everything about me]. That is too great for me to really understand.
Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
7 (Where could I go to escape from your Spirit?/I could not go anywhere to escape from your Spirit.) [RHQ] (Where could I go to get away from you?/I could not go anywhere to get away from you.) [RHQ]
Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
8 If I went up to heaven, you would be there. If I lay down in the place where the dead people are, you would be there. (Sheol h7585)
Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти. (Sheol h7585)
9 If I had wings and flew very far east [MTY], or if I flew west and made a place to live [on an island] in the ocean,
Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
10 you would be there also, to lead me by your hand, and you would help me.
Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
11 I could request the darkness to hide me, or I could request the light around me to become darkness,
Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
12 but even [if that happened], the darkness would not be darkness for you! For you, the night is [as bright] as the daytime is, because for you, daylight and darkness are (not different/the same).
То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
13 You created [all] the parts of my body; you put [the parts of] my body together when I was still in my mother’s womb.
Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
14 I praise you because you made my [body in a very] awesome and wonderful way. Everything that you do is amazing! I know that very well.
Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
15 When my body was being formed, while it was being put together where no one else could see it, you saw it!
Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
16 You saw me before I was born. You wrote in your book the number of days that you had decided that I would live. You did that before any of those days had [even] started!
Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
17 God, what you think about me is very precious (OR, is very hard to understand). There is a great number of things that you think about.
И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
18 If I could count them, [I would see that] they are more than the grains of sand [at the seashore]. And when I wake up, I am still with you [and I know that there are still more of your thoughts about me to count].
Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
19 God, I desire that you would kill all the wicked people! And I wish that violent [MTY] men would (leave/go away from) me.
Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
20 They say wicked/malicious things about you; they slander your name.
Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
21 Yahweh, I certainly [RHQ] hate those who hate you! And I despise [RHQ] those who rebel against you.
Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
22 I hate them completely, and I consider that they are my enemies.
Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
23 God, search my inner being; find out what I am thinking!
Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
24 Find out whether there is anything evil in my [inner being], and lead me along the road [that leads to my being with you] forever.
И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
