< Psalms 102 >
1 Yahweh, listen to what I am praying; hear me while I cry out to you!
Доамне, аскултэ-мь ругэчуня ши с-ажунгэ стригэтул меу пынэ ла Тине!
2 Do not (turn away/hide yourself) from me when I (have troubles/am distressed)! Listen to me, and answer me quickly now, when I am calling out to you!
Ну-мь аскунде Фаца Та ын зиуа неказулуй меу! Плякэ-Ць урекя спре мине кынд стриг! Аскултэ-мэ деграбэ!
3 My life is ending, like smoke that disappears [SIM]; I have [a high fever which] burns my body like a fire burns [SIM].
Кэч зилеле меле пер ка фумул ши оаселе ымь ард ка ун тэчуне.
4 [I feel like] I am drying up like grass [SIM] that has been beaten/trampled down, and I no longer have a desire to eat food.
Инима ымь есте ловитэ ши ми се усукэ ынтокмай ка ярба; пынэ ши пыня уйт сэ мь-о мэнынк.
5 I groan loudly, and my bones can be seen under my skin [because I have become very thin].
Аша де марь ымь сунт ӂеметеле, кэ ми се липеск оаселе де карне.
6 I am like a [lonely and despised] vulture in the desert, like an owl by itself in the abandoned ruins [of a building/city].
Семэн ку пеликанул дин пустиу, сунт ка о кукувя дин дэрымэтурь;
7 I lie awake [at night]; [because there is no one to comfort me], I am like a lonely bird [sitting] on a housetop [SIM].
ну май пот дорми ши сунт ка пасэря сингуратикэ пе ун акопериш.
8 All during the day my enemies insult me; those who make fun of me mention my name [and say, “May you be like him”] when they curse people.
Ын фиекаре зи мэ батжокореск врэжмаший мей ши потривничий мей журэ пе мине ын мыния лор.
9 Because you are very angry [DOU] with me, now [I sit in] ashes [while I am suffering greatly]; and those ashes [fall on] the bread/food that I eat, and what I drink has my tears mixed with it. [It is as though] you have picked me up and thrown me away!
Мэнынк цэрынэ ын лок де пыне ши ымь аместек лакримиле ку бэутура
дин причина мынией ши урӂией Тале, кэч Ту м-ай ридикат ши м-ай арункат департе.
11 My time to remain alive is like an evening shadow [that will soon be gone] [SIM]. I am withering like grass withers [in the hot sun].
Зилеле меле сунт ка о умбрэ гата сэ трякэ ши мэ усук ка ярба.
12 But Yahweh, you are our king who rules [MTY] forever; people who are not yet born will remember you.
Дар Ту, Доамне, Ту ымпэрэцешть пе вечие ши помениря Та цине дин ням ын ням.
13 You will arise and be merciful to [the people of] [MTY] Jerusalem; it is now time for you to do that; this is the time for you to be kind to them.
Ту Те вей скула ши вей авя милэ де Сион; кэч есте время сэ те ындурь де ел, а венит время хотэрытэ пентру ел.
14 Even though (the city has been destroyed/our enemies have destroyed our city), we who serve you still love the stones that [were formerly] in the city walls; because now there is rubble everywhere, we, your people, are very sad when we see it.
Кэч робий Тэй юбеск петреле Сионулуй ши ле е милэ де цэрына луй.
15 Yahweh, [some day the people of other] nations will revere you [MTY]; all the kings on earth will see that you are very glorious/great.
Атунч се вор теме нямуриле де Нумеле Домнулуй ши тоць ымпэраций пэмынтулуй де слава Та.
16 You will rebuild Jerusalem, and you will appear there with your glory/brightness.
Да, Домнул ва зиди ярэшь Сионул ши Се ва арэта ын слава Са.
17 You will listen to the prayers of your people who are homeless, and you will (not ignore them/do what they request) [LIT] when they plead with you to help them.
Ел я аминте ла ругэчуня невояшулуй ши ну-й несокотеште ругэчуня.
18 Yahweh, [I want to] write these words in order that people in future years [will know what] you have done, in order that people who are not born yet will praise you.
Сэ се скрие лукрул ачеста пентру нямул де оамень каре ва вени, ши попорул каре се ва наште сэ лауде пе Домнул!
19 They will know that you looked down from your holy/sacred place in heaven [DOU] and saw [what was happening on] the earth.
Кэч Ел привеште дин ынэлцимя сфинценией Луй; Домнул привеште дин черурь пе пэмынт,
20 They will know that you hear prisoners groaning and that you will set free those who have been told, “You will be executed.”
ка сэ аудэ ӂеметеле приншилор де рэзбой ши сэ избэвяскэ пе чей че сунт пе моарте;
21 As a result, people in Jerusalem will praise you [DOU] for what you [have done]
пентру ка ей сэ вестяскэ ын Сион Нумеле Домнулуй ши лауделе Луй ын Иерусалим,
22 when many people [from other people-groups] and [those who are citizens of other] kingdoms gather to worship you.
кынд се вор стрынӂе тоате попоареле ши тоате ымпэрэцииле ка сэ служяскэ Домнулуй.
23 [But now] you have caused me to become weak while I am still young; [I think that] I will (not live much longer/ very long/soon die).
Ел мь-а фрынт путеря ын друм ши мь-а скуртат зилеле.
24 I say to you, “My God, do not cause me to die now, before I become old! You live forever!
Еу зик: „Думнезеуле, ну мэ луа ла жумэтатя зилелор меле, Ту, ай кэруй ань цин вешник!”
25 You created the world long ago, and you made (the heavens/everything in the sky) with your own hands.
Ту ай ынтемеят ын векиме пэмынтул ши черуриле сунт лукраря мынилор Тале.
26 The earth and the heavens/sky will disappear, but you will remain. They will wear out like clothes wear out. You will get rid of them like [people get rid of] old clothes, and they will no longer exist,
Еле вор пери, дар Ту вей рэмыне; тоате се вор ынвеки ка о хайнэ; ле вей скимба ка пе ун вешмынт ши се вор скимба.
27 but you are [not like the things that you created], [because you are] always the same; you never die.
Дар Ту рэмый Ачелашь ши аний Тэй ну се вор сфырши.
28 [Some day] our children will live safely [in Jerusalem], and their descendants will be protected in your presence.”
Фиий робилор Тэй ышь вор локуи цара ши сэмынца лор ва рэмыне ынаинтя Та.