Judges 5
1 On that day, Deborah sang this song, along with Barak:
В оня ден Девора и Варак Авиноамовият син пееха, говорейки:
2 “When the leaders of the Israeli people really lead them, and the people follow them, [it is time to] praise Yahweh!
За гдето взеха водителството в Израиля военачалниците, За гдето доброволно се предадоха людете, Хвалете Господа.
3 Listen, you kings! Pay attention, you leaders! I will sing to Yahweh. With this song I will praise Yahweh, the God we Israelis worship.
Чуйте, царе! дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея, Господу; На Господа Бога Израилева ще пея хвала.
4 O Yahweh, when you came from Seir, when you marched from that land [better known as] Edom, the earth shook, and rain poured down from the skies.
Господи, когато излезе Ти от Сиир, Когато тръгна от полето Едом Земята се потресе, също и небето покапа, Ей, облаците покапаха вода.
5 The mountains shook when you came, just like Sinai Mountain shook when you appeared there, because you are Yahweh, the God whom we Israelis worship.
Планините се разтопиха от присъствието Господно, Самият Синай от присъствието на Господа Бога Израилева.
6 “When Shamgar was our leader and when Jael ruled us, [we were afraid to walk on] the main roads; instead, caravans of travelers walked on winding [less traveled] roads [to avoid being molested].
В дните на Самегара Анатовия син, В дните на Яил, пътищата бяха напуснати, И пътниците вървяха по пътеки настрана.
7 People left their small villages, [and moved into the walled cities] until I, Deborah, became their leader. [I became like] a mother to the Israeli people.
Престанаха управниците в Израиля, престанаха До като се въздигнах аз Девора, Въздигнах се майка в Израиля.
8 When the Israeli people [abandoned Yahweh and] chose new gods, enemies attacked the gates of the cities, and then [they took away] the shields and spears from 40,000 Israeli soldiers. Not one shield or spear was left.
Избраха си нови богове; Тогава настана бой в портите; Но видя ли се щит или копие Между четиридесетте хиляди в Израиля?
9 I am thankful for the leaders and soldiers who volunteered [to fight]. Praise Yahweh [for them!]
Сърцето ми е към началниците на Израиля, Които между людете предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа!
10 “You wealthy people who ride on donkeys, sitting on nice padded saddles, and you people who just walk on the road, you all listen!
Вие, които яздите на бели осли, Вие, които седите на меки постелки, И вие, които ходите по път, възвестете това!
11 Listen to the voices of the singers who gather at the places where [the animals drink] water. They tell about how Yahweh acted righteously when he enabled the Israeli warriors to conquer [their enemies]. “Yahweh’s people marched down to the gates of our city.
Далеч от кипежа на стрелците, На места гдето черпят вода, Там да възхваляват правдините на Господа, Праведните дела на владичеството Му в Израиля. Тогава людете Господни слязоха при портите.
12 The people came to my house and shouted, ‘Deborah, wake up! Wake up and start singing!’ They also shouted, ‘Barak, son of Abinoam, get up, and capture our enemies!’
Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Вараче, И заплени пленниците си, сине Авиноамов!
13 Later, some of the Israeli people came down [from Tabor Mountain] with us, their leaders. These men who belonged to Yahweh came with me to fight their strong enemies.
Тогава направи остатък от людете да владеят благородните; Господ ме направи да владея силните.
14 Some came from the tribe descended from Ephraim. They came from land that once belonged to the descendants of Amalek. And men from the tribe descended from Benjamin followed them. Troops from the group descended from Makir also came down, and officers from the tribe descended from Zebulun came down, carrying staffs.
Които са от корена Ефремов, слязоха против Амалика След тебе, Вениамине, между твоите племена; От Махира слязоха началници, И от Завулона ония, които държат жезъл на повелител.
15 Leaders from the tribes descended from Issachar joined Barak and me. They followed Barak, rushing down into the valley. But men from the tribe descended from Reuben could not decide whether or not to join us.
И първенците Исахарови бяха с Девора, Исахар още с Варака, Спуснаха се подир него в долината. При потоците Рувимови Велики бяха сърдечните решения.
16 Why did you men stay at your sheep pens, waiting to hear the shepherds whistle for their flocks of sheep to come to the pens? Men in the tribe descended from Reuben could not decide whether they would join us to fight our enemies, or not.
Защо си седнал между оградите Да слушаш блеянията на стадата? При потоците Рувимови Големи бяха сърдечните изпитания.
17 Similarly, the men living in the Gilead area stayed at home, east of the Jordan River. And the men from the tribe descended from Dan, why did they stay home? The tribe descended from Asher sat by the seashore. They stayed in their coves.
Галаад мируваше оттатък Иордан; И Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайморията И мируваше в заливчетата си.
18 But men from the tribe descended from Zebulun risked (their lives/were ready to die fighting) on the battlefield, and men descended from Naphtali were ready to do that, also.
Завулон са люде, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим, по опасните места на полето,
19 “The kings of Canaan fought us at Taanach, near the springs in Megiddo [Valley]. [But since they did not defeat us], they did not carry away any silver or other treasures from the battle.
Дойдоха царете, воюваха; Тогас воюваха ханаанските царе В Таанах, близо при водите на Магедон; Парична корист не взеха.
20 [It was as though] the stars in the sky fought for us [and as though] those stars in their paths fought against Sisera.
О небето воюваха; Звездите от пътищата си воюваха против Сисара.
21 The Kishon River swept them away— that river that has been there for ages. I will tell myself to be brave and continue marching on.
Реката Кисон ги завлече, Старата река, реката Кисон, Стъпкала си мощ, душе моя.
22 The hooves of the horses of Sisera’s [army] pounded the ground. Those powerful horses kept galloping along.
Тогаз се строшиха конските копита От стремливото тичане, стремливото тичане на силните им.
23 The angel sent by Yahweh said, ‘Curse the people of Meroz [town], because they did not come to help Yahweh to defeat the mighty warriors [of Canaan].’
Кълнете Мироза, рече ангелът Господен, Горчива кълнете жителите му, Защото не дойдоха на помощ Господу, На помощ Господу против силните.
24 “But God is very pleased with Jael, the wife of Heber from the Ken people-group. He is more pleased with her than with all the other women who live in tents.
Благословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевера кенееца; Повече от всички жени живеещи в шатри нека бъде благословена.
25 Sisera asked for some water, but Jael gave him some milk. She brought him some yogurt/curds in a bowl that was suitable for kings.
Вода поиска той; тя му мляко даде, Масло принесе във великолепна чаша.
26 Then, [when he was asleep], she reached for a tent peg with her left hand, and she reached for a hammer with her right hand. She hit Sisera hard with it and crushed his head. She pounded the tent peg right through his head.
Ръката си простря към кола, И десницата си към работническия млат; И с млат удари Сисара и промуши му главата, Ей, проби и прониза слепите му очи.
27 He collapsed and fell dead at her feet.
При нозете й се повали, падна; простря се; При нозете й се повали, падна; Дето се повали, там и падна мъртъв.
28 “Sisera’s mother looked out from her window. She waited for him to return. She said, ‘Why is he taking so long to come home in his chariot? Why don’t I hear the sound of the wheels of his chariot?’
Сисаровата майка надничаше през прозореца И викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му?
29 One wise woman replied to her, and she [kept consoling herself by] repeating those words:
Мъдрите нейни госпожи й отговаряха, Даже и тя давеше отговор на себе си:
30 ‘Perhaps they are dividing up the things and the people they captured after the battle. Each soldier will get one or two women. Sisera will get some beautiful robes, and some beautiful embroidered robes for me.’
Не са ли намерили да делят користи? По мома, по две моми, на всеки мъж; На Сисара користи от пъстрошарени дрехи, Користи от пъстрошарени везани дрехи, От пъстрошарени дрехи везани от двете страни, за шиите на момите взети в корист.
31 But [that is not what happened]! Yahweh, I hope that all your enemies will die as Sisera did! And I desire that all those who love you will be as strong as the sun when it rises!
Така да погинат всички твои врази, Господи; А ония, които Те любят, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това, земята имаше спокойствие четиридесет години.
