Judges 21
1 When the Israeli men gathered at Mizpah [before the battle started], they vowed, “None of us will ever allow one of our daughters to marry any man from the tribe of Benjamin!”
А Израилевите мъже бяха се заклели в Месфа, казвайки: Ни един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена.
2 But now the Israelis went to Bethel and they cried loudly to Yahweh all day, until the sun went down.
И людете дойдоха във Ветил та седяха там до вечерта пред Бога, и те с висок глас плакаха горко.
3 They kept saying, “Yahweh, God of us Israeli people, [it is as though] one of the tribes of us Israelis does not exist any more! (Why has this happened to us?/It is terrible that this has happened to us!)” [RHQ]
И рекоха: Защо, Господи Израилеви Бог, стана това в Израиля, та липса днес едно племе от Израиля?
4 Early the next morning the people built an altar. Then they completely burned some sacrifices [on the altar], and also offered other sacrifices to maintain fellowship with God.
И на утрешния ден, людете станаха рано та издигнаха олтар, и принесоха всеизгаряния и примирителни жертви.
5 Then, because they had vowed that anyone who did not meet with them at Mizpah [to help fight the men of the tribe of Benjamin] would be killed, they asked among themselves, “Were there any of the tribes of Israel who did not come to Mizpah to meet with us in the presence of Yahweh?”
Тогава израилтяните казаха: Кой измежду всичките Израилеви племена не възлезе на събранието при Господа? Защо бяха направили голяма клетва относно онзи, който не би дошъл при Господа в Масфа, като бяха рекли: Непременно да се умъртви.
6 The Israelis felt sorry for their fellow Israelis from the tribe of Benjamin. They said, “Today one of our Israeli tribes (has disappeared/no longer exists).
И израилтяните се разкаяха за брата си Вениамина, казвайки: Днес се отне едно племе от Израиля.
7 Yahweh heard us solemnly declare that we would not allow any of our daughters to marry any man from the tribe of Benjamin. What can we do to make certain that the men of the tribe of Benjamin who were not killed will have wives?”
Какво да сторим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в Господа да им не дадем жени от дъщерите си?
8 Then [one of] them asked, “What group from any of the tribes of Israel did not send any men here to Mizpah?”
Затова казаха: Кой измежду Израилевите племена не възлезе в Масфа при Господ? И, ето, от Явис галаадски не беше дошъл никой на събранието в стана.
9 [They realized that] when the soldiers were counted, there was no one from Jabesh-Gilead [city] who had come there.
Защото, като се преброиха людете, ето, нямаше там ни един от жителите на Явис галаадски.
10 So all the Israelis decided to send 12,000 very good soldiers to Jabesh-Gilead to kill the people there with their swords, even to kill the married women and children.
За това, обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже и казаха им със заповед: Идете, поразете жителите на Явис галаадски с острото на ножа, с жените и децата.
11 [They told this to those men]: “This is what you must do: You must kill every man in Jabesh-Gilead. You must also kill every married woman. [But do not kill the unmarried women].”
И ето какво да направите: погубете съвсем всеки от мъжки пол, и всяка жена, която е лежала с мъж.
12 So those soldiers [went to Jabesh-Gilead and killed all the men, married women, and children. But they] found 400 unmarried young women there. So they brought them to their camp at Shiloh, in Canaan, [across the river from the Gilead area that belonged to the tribe of Benjamin].
А между жителите на Явис галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж, като не бяха лежали с мъж; и доведоха ги в стана у Сило, което е в Ханаанската земя.
13 Then all the Israelis [who had gathered] sent a message to the 600 men who were at Rimmon Rock. They said that they would like to make peace with them.
Тогава цялото общество прати да говорят на вениаминците, които бяха в канарата Римон, и да им прогласят мир.
14 So the men came back from Rimmon Rock. The Israelis gave to them the women from Jabesh-Gilead whom they had not killed. But there were [only 400 women. But there were] not enough women [for those 600 men].
И тъй, вениаминците незабавно се върнаха; и те им дадоха за жени ония, които бяха останали живи от Явис галаадските жени; но пак не из стигнаха.
15 The Israelis [still] felt sorry for the men of the tribe of Benjamin, because Yahweh had (decimated/almost wiped out) one of the Israeli tribes.
И людете се смилиха за Вениамина, защото Господ беше направил пролом между Израилевите племена.
16 The Israeli leaders said, “We have killed all the married women of the tribe of Benjamin. Where can we get women to be wives of the men who are still alive?
Тогава старейшините на обществото казаха: Що да сторим за оцелелите, за да имат жени, тъй като жените са изтребени от Вениамина?
17 These men must have wives to give birth to children, in order that their families will continue. If that does not happen, all the people of one of the tribes of Israel will die.
И рекоха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамина, за да не изчезне едно племе от Израиля;
18 But we cannot allow our daughters to marry these men, because we vowed that Yahweh will curse anyone who gives one of his daughters to become a wife of any man of the tribe of Benjamin.”
а пак ние не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израилтяните се заклеха, казвайки: Проклет, който даде жена на Вениамина.
19 Then [one of] them (had an idea/thought of something that they could do). He said, “Every year there is a festival to honor Yahweh at Shiloh, which is north of Bethel and east of the road that extends from Bethel to Shechem, and it is south of Lebonah [city].”
Тогава рекоха: Ето, всяка година става празник Господу в Сило, което е на север от Ветил на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона.
20 So the Israeli leaders told the men of the tribe of Benjamin, “[When it is the time for that festival], go to Shiloh and hide in the vineyards.
И така, заповядаха на вениаминците, казвайки: Идете, крийте се в лозята;
21 Keep watching for the young women to come out of the city to dance. [When they come out], all of you should run out of the vineyards. Each of you can seize one of the young women of Shiloh. Then you can all return to your homes [with those women].
и гледайте, и, ето, ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава излезте из лозята та си грабнете всеки за сабе си жена от силоенските дъщери, па си идете във Вениаминовата земя.
22 If their fathers or brothers come to us and complain [about what you have done], we will say to them, ‘Be kind to the men of the tribe of Benjamin. When we fought them, we did not leave any women alive to become their wives, and you did not give those young women to the men from the tribe of Benjamin. [They stole them]. So you will not be guilty, [even though you said that you would not allow any of your daughters to marry one of them].’”
И когато бащите им или братята им, дойдат при вас, за да се оплачат, ние ще им речем; Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не задържахме жена за всекиго; а сега вие не сте им ги дали, та да сте виновни.
23 So that is what the men of the tribe of Benjamin did. [They went to Shiloh at the time of the festival]. And when the young women were dancing, each man caught one of them and took her away and married her. Then they took their wives back to the land that God had given to them. They rebuilt their cities [that had been burned down], and they lived there.
И вениаминците сториха така, и според числото си взеха жени от играещите хоро; после си тръгнаха и се върнаха в наследството си, и съградиха изново градовете и живееха в тях.
24 The other Israelis went to their homes in the areas where their tribes and clans lived, the areas that God had allotted to them.
Тогава израилтяните тръгнаха от там, всеки за в племето си и в рода си, и излязоха от там всеки за в наследството си.
25 At that time, the Israeli people did not have a king. Everyone did what they themselves thought was right.
В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.
