Job 30
1 “But now men who are younger than I am make fun of me— men whose fathers I greatly despised, with the result that I would not even have allowed them to help my dogs guard my sheep.
Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
2 They were men who were old and (weak/worn out); so (what could I gain from them working for me?/I would have gained nothing from them working for me.) [RHQ]
Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
3 They were very poor and hungry, with the result that they chewed on roots [at night] in dry and desolate places.
От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4 They pulled up plants in the desert [and ate them] and warmed themselves by [burning] the roots of broom trees.
Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
5 Everyone shouted at them as though they were thieves and expelled them [from their areas].
Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
6 They were forced to live in caves in the hills, in holes in the ground, and in the sides of cliffs.
Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
7 In the bushes they howled [like animals because they were hungry], and they huddled together under thornbushes.
Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
8 They were people without good sense, whose names no one knows; they have been expelled from the land [where they were born].
Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
9 “And now their [children] sing songs to make fun of me. They tell jokes about me.
А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
10 They are disgusted with me, and they [usually] stay away from me, [but when they see me, ] they are happy to spit in my face.
Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
11 Because [it is as though] [MET] God has cut my bowstring, [he has caused me to be unable to defend myself, ] and he has humbled me, and my enemies have done to me whatever they wanted.
Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
12 (Gangs/Groups of violent youths) attack me and force me to run away; they prepare to destroy me.
Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
13 They prevent me from escaping, and they [do] not [need] anyone to help them (OR, there is no one to help me).
Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
14 [It is as though I am a city wall and] [SIM] they have broken through the wall, and they have come crashing down on me.
Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
15 I am very terrified; My dignity/honor has been taken away as though [SIM] [it has been] blown away by the wind, and my prosperity has disappeared like [SIM] clouds disappear.
Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
16 “And now I [SYN] am about to die [IDM]; I suffer every day.
И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
17 My bones ache during the night, and the pain that torments me never stops.
През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
18 [It is as though God] seizes my clothes and chokes me with the collar of my coat.
Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
19 He has thrown me into the mud; I am [not worth anything more than] dust and ashes.
Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
20 “I cry out to God, but he does not answer/help me; I stand up [and pray], but he does not pay any attention.
Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
21 He acts very cruelly toward me; with all of his power [MTY] he causes me to suffer.
Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
22 He [allows] the wind to lift me up and blow me away, and he tosses me up and down in a violent storm.
Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
23 I know that he will cause me to die, which is what happens to everyone [MTY] who is alive.
Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
24 “When people experience disasters, and they sit on a pile of ruins and cry out for help, others surely [RHQ] reach out their hand to help them.
Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
25 [That is what I did previously]. I wept for people who were experiencing troubles, and I felt sorry for poor/needy people.
Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26 But when I expected good things [to happen to me], evil things happened; when I waited for light/happiness, all I experienced was darkness/unhappiness [MET].
Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
27 I am very distressed [IDM], all the time; I suffer every day.
Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
28 I go about very discouraged; I stand up and plead for people to help me.
Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
29 My wailing sounds as sad as [MET] the cries of jackals/foxes and ostriches.
Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
30 My skin has become dark/black and is peeling off, and I have a fever [which causes my body to feel like it is] burning.
Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
31 Previously, I played joyful music on my harp and with my flute, but now I play only the sad music of those who mourn.”
Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
