Genesis 8
1 But God (did not forget/thought) about Noah and all the wild animals and all the kinds of livestock that were with him in the boat. So one day God sent a wind to blow across the earth, and the wind caused the water [to begin] to recede.
Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.
2 God caused the water that was under the earth to stop bursting forth, and he caused the floodgates of water from the sky to close so that it stopped raining.
Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.
3 The water on the earth gradually receded. 150 days after the flood began,
Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.
4 (on the 17th day of the seventh month [of that year/late in March]), the boat came to rest on one of the mountains in the Ararat region.
А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.
5 The water continued to recede until, on the first day of the tenth month [of that year], the tops of other mountains became visible.
Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.
6 40 days later, Noah opened the window that he had made in the side of the boat, and sent out a raven.
После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;
7 The raven flew back and forth [to and from the boat] until the water was completely gone.
и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам докато пресъхнаха водите на земята.
8 Then Noah sent out a dove to find out if the water had all receded on the ground.
Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.
9 But the dove did not find any place to perch, so it flew back to Noah in the boat, because there was still water all over the surface of the earth. So Noah reached out his hand and took the dove back inside the boat.
Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.
10 Noah waited seven more days. Then he sent the dove out of the boat again.
А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.
11 This time the dove returned to him in the evening and, [surprisingly], in its beak there was a leaf from an olive tree that the dove had just plucked. Then Noah knew that the water had truly receded from the surface of the ground.
И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.
12 Noah waited seven more days. Then he sent the dove out again, but this time it did not return to him.
След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.
13 Noah was now 601 years old. By the first day of the first month [of the Jewish year], the water had completely drained away from the ground. Noah removed the covering on top of the ark, and he was surprised to see that the surface of the ground was drying.
В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.
14 By the 27th day of the next month, the ground was completely dry.
А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.
15 Then God said to Noah,
Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:
16 “Leave the boat, along with your wife and your sons and their wives.
Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.
17 Bring out with you all the birds, the animals, and all the creatures that scurry across the ground, in order that they can spread all over the earth and become very numerous.”
Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.
18 So Noah left the boat, along with his wife and his sons and their wives.
Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;
19 And every kind of creature, including all those that scurry across the ground, all the birds, every creature that moves on the earth, left the boat. They left the boat in groups of their own species.
излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята според родовете си.
20 Then Noah built a (stone altar/place for offering sacrifices) to Yahweh. Then he took some of the animals that Yahweh had said were acceptable as sacrifices and killed them. Then he burned them whole on the altar.
И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряне на олтара;
21 When Yahweh smelled the pleasant odor, he was pleased with the sacrifice. Then he said to himself, “I will never again devastate everything on the earth because of the sinful things people do. Even though everything that people think is evil from the time they are young, I will not destroy all the living creatures again, as I did this time.
и Господ помириса сладко благоухание; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо както сторих.
22 As long as the earth exists, each year there will be seasons for planting seeds and seasons for harvesting crops. Each year there will be times when it is cold and times when it is hot, summer and winter (OR, rainy season and dry season). Each day there will be daytime and nighttime.”
Догде съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
A Dove is Sent Forth from the Ark
