Genesis 44
1 When his brothers were ready to return home, Joseph said to the man who was in charge of things in his house, “Fill the sacks of those men with as much grain as they can carry [on their donkeys]. And put in the top of each man’s sack the silver that he paid for the grain.
После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му
2 Then put my silver cup in the top of the youngest brother’s sack, along with the silver that he paid for the grain.” So the servant did what Joseph told him to do.
и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф.
3 The next morning at dawn the men started on the way home with their donkeys.
На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им.
4 When they had not gone far from the city, Joseph said to the servant in charge of things in his house, “Pursue those men immediately. When you catch up to them, say to them, ‘We did good things for you! Why have you paid us back by doing something bad to us?
А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?
5 [You have stolen the cup] that my master drinks from [RHQ]! It is the cup that he uses to find out things that nobody knows! What you did was very wicked!’”
Не е ли тая чашата с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това.
6 The servant [left immediately and] when he caught up with them, he told them what Joseph had told him to say.
И човекът, като ги настигна, каза им тия думи.
7 But one of them replied to him, “Sir, why do you say such things? We are your servants, and we would never do anything like that!
А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.
8 We even brought back to you from Canaan land the silver that we found inside the tops of our sacks! So (we certainly would not steal silver or gold from your master’s house!/Why would we steal silver or gold from your master’s house?) [RHQ]
Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти?
9 If you discover that any of us has that cup, you can execute him, and the rest of us will become your slaves.”
Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си.
10 The man replied, “Okay, I will do what you say. But the one who has the cup will not be executed. Instead, he will become my slave, and the rest of you may return home.”
А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни.
11 Each of the men quickly lowered his sack down from the donkey to the ground and opened it.
Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си.
12 Then the servant started to search for the cup in each sack. He started with the oldest brother’s sack and ended with the youngest one’s sack. And he found the cup in Benjamin’s sack and showed it to them.
И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.
13 The brothers tore their clothes [because they were so dismayed]. They loaded the sacks on the donkeys again and returned to the city.
Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града.
14 When Judah and his [older and younger] brothers entered Joseph’s house, Joseph was still there. The servant told Joseph what had happened. Then the brothers threw themselves down on the ground in front of Joseph.
И дойдоха Юда и братята му в дома на Иосифа, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята.
15 He said to them, “Why did you do this? Do you not know that a man like me can find out things that nobody knows?” [RHQ]
И рече им Иосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно?
16 Judah replied, “Sir, what can we say? How can we prove that we (are innocent/did not steal the cup)? God has (paid us back/punished us) for the sins [we committed many years ago]. So now we will become your slaves—both we and the one in whose sack the cup was found.”
Тогава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата.
17 But Joseph replied, “No, I could never do anything like that. Only the man in whose sack the cup was found will become my slave. The rest of you can return to your father peacefully.”
Но Иосиф рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.
18 Then Judah came near to Joseph and said, “Sir, please let me say something to you. You are equal to the king himself, so you could command that I be executed; but do not be angry with me for speaking to you.
Тогава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон.
19 You asked us, ‘Is your father still living, and do you have another brother?’
Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат?
20 We answered, ‘Our father is alive, but he is an old man. He has a young son who was born after our father became an old man. That son had an [older] brother, who is now dead. So the youngest son is the only one of his mother’s sons who is still alive, and his father loves him very much.’
И рекохме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, тъй че само той остана от майка си, и баща му го обича.
21 Then you said to us, ‘The next time you come here, bring your younger brother down to me, so that I can see him.’
И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.
22 We said to you, ‘No, we cannot do that, because the boy cannot leave his father. If he leaves his father, his father will die from sorrow.’
И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.
23 But you told us, ‘If your youngest brother does not come back with you, I will not let you see me again!’
А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.
24 When we returned to our father, we told him what you said.
И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.
25 [Months later] our father said, ‘Go back to Egypt and buy some more grain!’
А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна,
26 But we said, ‘We cannot go back by ourselves. We will go only if our youngest brother is with us. We will not be able to see the man who sells grain if our youngest brother is not with us.’
ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.
27 Our father replied, ‘You know that my wife [Rachel] gave birth to two sons for me.
И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина:
28 One of them disappeared, and I said, “A wild animal has surely torn him to pieces.” And I have not seen him since then.
Единият излезе от мене и си рекох: Навярно звяр го е разкъсал; и до сега не съм го видял;
29 I am an old gray-haired man. If you take this other one from me, too, and something harms him, you would cause me to die because of my sorrow.’ (Sheol h7585)
и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. (Sheol h7585)
30 “So please listen. My father will remain alive only if his youngest son remains alive.
И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,
31 If he sees that the boy is not with us when we return to him, he will die. We will cause our gray-haired father to die because of his sorrow. (Sheol h7585)
като види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба. (Sheol h7585)
32 I guaranteed/promised to my father that the boy would return safely. I told him, ‘You can require me to do what I am promising. If I do not bring him back to you, you can say forever that (I am to blame/it is my fault) [for not bringing him back to you].’
Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си.
33 “So, please let me remain here as your slave instead of my youngest brother, and let the boy return home with his other older brothers.
Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.
34 (I cannot return to my father if the boy is not with me!/How can I return to my father if the boy is not with me?) [RHQ] I do not want to see how miserable/sad my father would become!”
Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.
