< Genesis 17 >
1 When Abram was 99 years old, Yahweh appeared to him again and said to him, “I am God Almighty. I want you to live in a way that I will regard you as someone that cannot be criticized.
Кынд а фост Аврам ын вырстэ де ноуэзечь ши ноуэ де ань, Домнул и С-а арэтат ши й-а зис: „Еу сунт Думнезеул чел Атотпутерник. Умблэ ынаинтя Мя ши фий фэрэ приханэ.
2 If you do that, I will make an agreement with you in which I will promise to enable you to have very many descendants.” [MTY]
Вой фаче ун легэмынт ынтре Мине ши тине ши те вой ынмулци неспус де мулт.”
3 Abram prostrated himself with his face on the ground. Then God said to him,
Аврам с-а арункат ку фаца ла пэмынт ши Думнезеу й-а ворбит астфел:
4 “Listen to this agreement that I am making with you: People of many nations will be your descendants.
„Ятэ легэмынтул Меу пе каре-л фак ку тине: вей фи татэл мултор нямурь.
5 And no longer will your name be Abram. Instead, your name will be Abraham, [which means ‘father of many nations,’] because the people of many nations will descend from you.
Ну те вей май нуми Аврам, чи нумеле тэу ва фи Авраам, кэч те фак татэл мултор нямурь.
6 I will enable you to have very many descendants, and I will cause them to become great nations/people-groups, and some of your descendants will become kings.
Те вой ынмулци неспус де мулт; вой фаче дин тине нямурь ынтреӂь ши дин тине вор еши ымпэраць.
7 I will make this agreement between me and you and your descendants. It will be an everlasting agreement to be in effect for many generations. This agreement is that I will be your God, and the God of your descendants.
Вой пуне легэмынтул Меу ынтре Мине ши тине ши сэмынца та дупэ тине дин ням ын ням; ачеста ва фи ун легэмынт вешник, ын путеря кэруя Еу вой фи Думнезеул тэу ши ал семинцей тале дупэ тине.
8 I will give to you and to your descendants the land through which you are now traveling, all of the Canaan region. It will be an everlasting possession for your descendants, and I will be the God that they [will worship].”
Цие ши семинцей тале дупэ тине ыць вой да цара ын каре локуешть акум ка стрэин, ши ануме ыць вой да тоатэ цара Канаанулуй ын стэпынире вешникэ; ши Еу вой фи Думнезеул лор.”
9 Then God said to Abraham, “Now you must obey [your part of] the agreement that I am making with you, and your descendants must also obey it, for all generations.
Думнезеу а зис луй Авраам: „Сэ пэзешть легэмынтул Меу, ту ши сэмынца та дупэ тине, дин ням ын ням.
10 This is the agreement that I am making, between myself and you and all your descendants: Every male among you must be circumcised.
Ачеста есте легэмынтул Меу пе каре сэ-л пэзиць ынтре Мине ши вой ши сэмынца та дупэ тине: тот че есте де парте бэрбэтяскэ ынтре вой сэ фие тэят ымпрежур.
11 (Cutting the foreskins of/Circumcising) them will be the sign [that you have accepted] the agreement I am making with you.
Сэ вэ тэяць ымпрежур ын карня препуцулуй востру, ши ачеста сэ фие семнул легэмынтулуй динтре Мине ши вой.
12 Every male child among you must be circumcised when he is eight days old, in all future generations. That includes baby boys in your household or those born from slaves that have been bought, and baby boys of foreigners who live among you but do not belong to your household.
Ла вырста де опт зиле, орьче копил де парте бэрбэтяскэ динтре вой сэ фие тэят ымпрежур, ням дупэ ням: фие кэ есте роб нэскут ын касэ, фие кэ есте кумпэрат ку бань де ла вреун стрэин, каре ну фаче парте дин нямул тэу.
13 It does not matter whether their parents are members of your household or slaves that have been bought; they must all be circumcised. Your bodies will have this mark to show [you have accepted] this everlasting agreement I am making.
Ва требуи тэят ымпрежур атыт робул нэскут ын касэ, кыт ши чел кумпэрат ку бань, ши астфел легэмынтул Меу сэ фие ынтэрит ын карня воастрэ ка ун легэмынт вешник.
14 You must expel from your community any male who has not been circumcised, because [by not being circumcised] that person has disobeyed my agreement.”
Ун копил де парте бэрбэтяскэ нетэят ымпрежур ын карня препуцулуй луй сэ фие нимичит дин мижлокул нямулуй сэу: а кэлкат легэмынтул Меу.”
15 God also said to Abraham, “As for Sarai, your wife, you must not call her Sarai any longer. [Since I changed your name, I will change her name also]. Her name will now be Sarah.
Думнезеу а зис луй Авраам: „Сэ ну май кемь Сарай пе невастэ-та Сарай, чи нумеле ей сэ фие Сара.
16 I will bless her, and she will surely give birth to a son for you. And I will bless her so much that she will be the ancestor of people of many nations. Kings of some people-groups will be descended from her.”
Еу о вой бинекувынта ши ыць вой да ун фиу дин еа; да, о вой бинекувынта ши еа ва фи мама унор нямурь ынтреӂь; кяр ымпэраць де нороаде вор еши дин еа.”
17 Abraham prostrated himself with his face on the ground [to show respect to God]. But then he laughed as he said to himself, “Can a man who is a 100 years old become a father of a son? And since Sarah is 90 years old, how can she bear a child?”
Авраам с-а арункат ку фаца ла пэмынт ши а рыс, кэч а зис ын инима луй: „Сэ и се май наскэ оаре ун фиу унуй бэрбат де о сутэ де ань? Ши сэ май наскэ оаре Сара ла ноуэзечь де ань?”
18 Then Abraham said to God, “Perhaps you will let Ishmael receive your blessing [and inherit all I possess].”
Ши Авраам а зис луй Думнезеу: „Сэ трэяскэ Исмаел ынаинтя Та!”
19 Then God replied, “[No!] Your wife Sarah will bear a son for you. You must name him Isaac. I will establish my agreement with him, one which will be an everlasting agreement for him and his descendants.
Думнезеу а зис: „Ку адевэрат, неваста та Сара ыць ва наште ун фиу ши-й вей пуне нумеле Исаак. Еу вой ынкея легэмынтул Меу ку ел, ка ун легэмынт вешник пентру сэмынца луй дупэ ел.
20 As for Ishmael, I have heard what you asked me to do for him. I will bless him so that he also will have many descendants. Among his descendants will be rulers of twelve nations. And I will cause his [descendants] [MTY] to also become a great nation.
Дар ши ку привире ла Исмаел те-ам аскултат. Ятэ, ыл вой бинекувынта, ыл вой фаче сэ кряскэ ши ыл вой ынмулци неспус де мулт: дойспрезече воевозь ва наште ши вой фаче дин ел ун ням маре.
21 But Isaac, the son whom Sarah will give birth to at this time next year, is the one with whom I will establish my agreement.”
Дар легэмынтул меу ыл вой ынкея ку Исаак, пе каре ци-л ва наште Сара ла анул пе время ачаста.”
22 When God finished talking to Abraham, God disappeared from his sight.
Кынд а испрэвит де ворбит ку ел, Думнезеу С-а ынэлцат де ла Авраам.
23 On that same day, Abraham took his son Ishmael and all the males that were in his household, including the sons of all the slaves he had bought, and circumcised them. He cut off their foreskins, just as God told him to do.
Авраам а луат пе фиул сэу Исмаел, пе тоць чей че се нэскусерэ ын каса луй ши пе тоць робий кумпэраць ку бань, адикэ пе тоць чей де парте бэрбэтяскэ динтре оамений дин каса луй Авраам, ши ле-а тэят ымпрежур карня препуцулуй кяр ын зиуа ачея, дупэ порунка пе каре й-о дэдусе Думнезеу.
24 Abraham was 99 years old when (he was circumcised/someone circumcised him),
Авраам ера ын вырстэ де ноуэзечь ши ноуэ де ань кынд а фост тэят ымпрежур ын карня препуцулуй сэу.
25 and Ishmael was thirteen years old when Abraham circumcised him.
Фиул сэу Исмаел ера ын вырстэ де трейспрезече ань кынд а фост тэят ымпрежур ын карня препуцулуй сэу.
26 On that very day Abraham and his son, Ishmael were circumcised.
Авраам ши фиул сэу Исмаел ау фост тэяць ымпрежур кяр ын зиуа ачея.
27 And all the males in his household, the ones who had been born there and those who had been bought from foreigners, were also circumcised.
Ши тоць оамений дин каса луй: робь нэскуць ын каса луй сау кумпэраць ку бань де ла стрэинь ау фост тэяць ымпрежур ымпреунэ ку ел.