Revelation 14
1 And I looked and behold the Lamb (standing *N(k)O*) upon Mount Zion and with Him (number *O*) one hundred forty four thousand having (the name of Him and *NO*) the name of the Father of Him written on the foreheads of them.
И видях, и, ето, Агнето стоеше на хълма Сион, и с Него сто и четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им.
2 And I heard a voice out of heaven as [the] sound of waters many and as [the] sound of thunder loud, And the (voice *N(k)O*) that I heard ([was] like that *NO*) of harpists harping with the harps of them.
И чух глас от небето като глас от много води и като глас от гръм: и гласът който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си.
3 And they are singing as a song new before the throne and before the four living creatures and the elders, And no [one] was able to learn the song only except the one hundred forty four thousand who redeemed from the earth.
И пееха като-че-ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старците; и никой не можеше да научи песента освен сто и четиридесет и четири хиляди, които са били изкупени от земята.
4 These are they who with women not was defiled, pure for they are; these (are *k*) those following after the Lamb wherever maybe (He may go; *NK(o)*) These (by Jesus *O*) were redeemed out from men [as] firstfruits to God and to the Lamb;
Те са ония, които не са се осквернили с жени, защото са девственици; те са които следват Агнето, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнето.
5 And in the mouth of them not was found (a lie, *N(k)O*) blameless (for *ko*) they are (before the throne of the God. *K*)
И в устата им не се намери лъжа; те са непорочни.
6 And I saw another angel flying in mid-heaven having [the] glad tidings everlasting to evangelise (upon *no*) those (residing *N(k)O*) on the earth and to every nation and tribe and tongue and people (aiōnios g166)
И видях друг ангел че летеше посред небето, който имаше вечно благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде. (aiōnios g166)
7 (saying *N(k)O*) in a voice loud; do fear (God *NK(O)*) and do give to Him glory, because has come the hour of the judgment of Him, And do worship (the [One] *NK(o)*) (him [who] *o*) (having made *NK(o)*) heaven and the earth and (*o*) sea and springs of waters.
И каза със силен глас: Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.
8 And another angel (a second *NO*) followed saying; Fallen Fallen is Babylon (the city *K*) the great (who *N(k)O*) of the wine of wrath for the immorality of her she has given to drink all the Gentiles.
И един друг ангел, втори, следваше изподире и казваше: Падна, падна великия Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудствуване.
9 And (another *no*) angel a third followed after them saying in a voice loud; If anyone worships the beast and the image of it and receives a mark on the forehead of him or upon the hand of him,
И друг, трети, ангел вървеше подир тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си,
10 also he himself will drink of the wine of the anger of God which mixed undiluted in the cup of the wrath of Him and he will be tormented in fire and brimstone before (of the *k*) angels holy and before the Lamb.
той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето.
11 And the smoke of the torment of them to ages of ages goes up, and not have rest by day and night those worshiping the beast and the image of it and if anyone receives the mark of the name of it. (aiōn g165)
И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и на образа му, не ще имат отдих ни денем, ни нощем, нито кой да е, който приема белега на името му. (aiōn g165)
12 Here the endurance of the saints is (here *k*) those keeping the commandments of God and the faith of Jesus.
Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса.
13 And I heard a voice out of heaven saying (to me: *K*) do write; Blessed [are] the dead in the Lord dying from now. Yes, says the Spirit, so that (they will rest *N(k)O*) from the labors of them, (for *N(k)O*) the works of them follow with them.
И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа; да! казва Духът, за да си починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях.
14 And I looked and behold a cloud white, and upon the cloud (is sitting [One] like [the] Son *N(k)O*) of Man, having on the head of Him a crown golden and in the hand of Him a sickle sharp.
И видях, и ето бял облак, и на облака седеше един, който приличаше на Човешкия Син, имайки на главата си златна корона и в ръката си остър сърп.
15 And another angel came out of the temple crying in a voice loud to the [One] sitting on the cloud; do put forth the sickle of You and do reap, because has come (to you *K*) the hour (of the *k*) to reap, because has ripened the harvest of the earth.
И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на този, който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла.
16 And swung the [One] sitting upon (the cloud *N(k)O*) the sickle of Him upon the earth, and was harvested the earth.
Оня, прочее, който седеше на облака, хвърли сърпа си на земята; и земята биде пожъната.
17 And another angel came out of the temple in heaven having also he himself a sickle sharp.
И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп.
18 And another angel came out of the altar who is having authority over the fire and he called (in a voice *N(k)O*) loud to the [one] having the sickle sharp saying; do put forth your sickle sharp and do gather the clusters from the vine of the earth, because fully ripened the grapes of it.
Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе из олтара и извика със силен глас на този който държеше острия сърп; и рече: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло.
19 And put forth the angel the sickle of him to the earth and gathered the vine of the earth and cast [them] into the winepress of the wrath of God (great. *N(k)O*)
И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе, и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв.
20 And was trodden the winepress outside the city, and flowed blood out of the winepress as high as the bridles of the horses to the distance of stadia one thousand six hundred.
И линът бе изтъпкан вън от града, и кръв потече от лина дори до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадии.
